Гъбите- подходяща храна ли са при диета за отслабване? Трябва ли да се мият или е достатъчно да се бършат с кърпа? (в. „24 часа“, 18/11/2017)

Ядливите гъби са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен Теофраст, живял през 370 – 285 г. пр.н.е., описва в трудовете си печурката, трюфелите и много други гъби. Гъбите са били поднасяни не само на народната трапеза, но и на хановете и царете. По своя химически състава гъбите са много близки до зеленчуците и месото. Съдържанието на белтъчини в тях се колебае от 2 до 55% от общото тегло на гъбата, като по-голяма част се намира в „шапката”. Мазнините не са толкова много – 0,5-4%, а количеството на въглехидратите е едва 1,7-23%. Разбира се, всеки вид гъби има своя по-конкретен състав.

Средната калоричност на гъбите варира от 20 до 40 кал на 100 грама продукт. Най-калорични се явяват трюфелите – 97 кал в 100 грама продукт.

Хранителният състав на гъбите ги прави подходяща храна при диета за отслабване и контрол на телесните мазнини. Холивудските звезди Кейти Пери и Кели Озбърн са сред популярните личности, похвалили се с изваяно тяло чрез спазването на специален хранителен режим на основата на гъби.

Неотдавнашни изследвания на британските учени доказаха, че гъбите действително могат да помогнат за при хранителните режими за редукция на тегло. В експеримента участници на различна възраст 4 пъти седмично заменяли ястия с месо с аналогични по размер ястия с гъби.

За 5 седмици всеки от включените в експеримента свалили 6 килограма, като резултатите им били отчитани строго индивидуално.

Гъбите съдържат значително количество фибри, най-вече хитин и бета глюкан. Хитинът е най-трудно разтворимото вещество в природата. Създава усещане за ситост в стомаха и регулира преминаванеот на храната през чревния тракт. Бета глюканът е сред малкото научно доказани природни имуностимулатори.

Може да се каже, че гъбите са пълноценна храна, тъй-като съдържат 17 аминокиселини, сред които и осемте основни.

Балансът на ключовите аминокиселини (грам аминокиселини / грам протеини) в гъбите е сравним с този в яйцата. Шест от ключовите аминокиселини се съдържат в количества, сравними с тези в яйцата, а другите две – фенилаланинът и метионинът, са по-малко. В състава на гъбите се откриват почти всички витамини от групата В – тиамин (В1), рибофлавин (В2), ниацин (В3), холин (В4), пантотенова киселина (В5) и фолиева киселина (В9)- така важни за нервната система.  Гъбите са изключително важни за веганите, не само заради пълноценното си аминокиселинно съдържание, но и защото са единственият естествен, необогатен изкуствено хранителен източник на витамин D, който не е от животински произход.

 

По отношение на въпроса с миенето на гъбите, трябва да си призная, че доста се двоумих как да отговоря.

Свикнали сме да мием всеки зеленчук, който слагаме на масата. Оказва се, обаче, че гъбите не бива да се мият под течаща вода. Има определен начин за почистване на гъби и той не е като ги мием. Гъбите имат свойството абсорбират водата по същия начин като гъбите за миене на съдове. Ако допуснем това, след топлинната им обработка, гъбките няма да получат апетитен кафеникав цвят. Има специални четки за почистване на гъби или другият вариант е с домакинска хартия. Ако използвате хартия, навлажнете я и изтъркайте с нея целите гъби, една по една.

 

 

 

 

ЗА

 

Зехтинът- „златното масло“ на Средиземноморието

Растителните масла и мазнини, нерафинирани и нехидргогенирани, са от първостепенна важност за здравословното хранене.

Липидите имат решаваща роля за доброто функциониране на сърдечно-съдовата система и хормоните и спомагат за овладяване на инфекциите и алергиите. При недостиг на незаменими мастни киселини в организма се нарушава мозъчната дейност.

Рафинирано е всяко олио, на чийто етикет не е отбелязано, че е чисто и е получено от първото студено пресоване. Рафинираните видове олио, които обикновено се продават в супермаркетите, са индустриално производство и почти всичките им хранителни качества са унищожени в гонитбата на високи печалби.

Олиото се произвежда от различни видове маслодайни култури (маслини, орехи, лешници) или от семена и ядки (слънчоглед, рапица) чрез пресоване или с помощта на химически процеси (използване на разтворители с последващо рафиниране).

oil

Човешкият организъм не може да синтезира сам определени мастни киселини, наричани есенциални и следователно, те трябва да се набавят с храненето. Полиненаситените мастни киселини (омега-3 и омега-6) и мононенаситените (омега-9) участват в множество жизнено важни процеси като изграждането и опазването целостта на клетъчните мембрани оптималното функциониране на сърдечно-съдовата система, мозъка и ендокринната система. Освен това те имат свойството да овладяват възпалителните процеси и са гарант за добро настроение.

Зехтинът е много полезен за човешкия организъм и не бива да слагаме равенство между него и слънчогледовото, царевичното, соевото и рапичното олио, тъй-като биологичната им ценност е несравнима, а калориите са  приблизително еднакви за всички растителни мазнини – около 900 ккал. Единствено обаче в зехтина преобладава ценната мононенаситена олеинова киселина, която представлява омега- 9 мастна киселина.

omega-9

Тя има свойството да изчиства организма от натрупаните мазнини и „лош холестерол” в черния дроб, артериите и останалите органи. Ето защо, зехтинът се използва като профилактика срещу сърдечно-съдови заболявания, артеросклероза и колкото и парадоксално да звучи – срещу затлъстяване.

Жителите на Средиземноморието – регионът, в които се консумира най-много зехтин, са известни със своето дълголетие. Една от основните причини да стареят по-бавно е голямото съдържание на полифеноли, токофероли и витамин А в „златното масло”. Тези вещества са мощни антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали. Високото съдържание на фосфолипиди, флавоноиди и хлорофил пък подпомага възстановяването на организма, изчистването от натрупаните отрови и подобрява мозъчната дейност.

photo_medium_7002

Противно на широко разпостраненото мнение зехтинът е най-добрата мазнина не само за приготвяне на салати, но и за готвене. Има няколко особености, когато използваме зехтина за пържене и печене. Той не трябва да бъде загряван до точката му на кипене -това би променило химичният му състав, и е предпоставка за разграждане, което води до образуване на вредни за организма вещества. Обърнете внимание обаче какъв зехтин купувате.

Не всички видове предлагани на пазара притежават изброените до тук свойства. Най-ценен за организма ни е студено пресованият зехтин или т.н. Екстра върджин. Той не е подлаган на никаква топлинна или химическа обработка и маслото е извлечено единствено чрез механично пресоване на маслините.

Най-добрият сред добрите зехтини е допълнително маркиран с D.O.P – de Origen Protegida, което означава, че произхода е гарантиран и маслините, използвани при направата му, са най-високо качество и се отглеждат само в няколко географски района в света.

Под етикета 100% чист или “pure oil” ще получите смес от рафиниран зехтин и Екстра върджин. Това масло е компромис между цена и качество и се използва най-често за готвене. Все пак,ако желаете да бъдете максимално икономични, може да си закупите Помаче (olive Pomace oil). Самата дума “pomace” ще рече „истински, смачкани плодове“- произведен e от останалата след първия добив маслиново масло субстанция, смесена с върджин за подобряване на цвета и вкуса. Този тип зехтин е полезен за приготвяне на топла храна. Подходящи за пържене при висока температура са и нехидрогенираното палмово и кокосово масло, като с оглед здравословното хранене е желателно да се избягват в максимална степен пържените храни.

Слънчогледовото олио е най-консумираният източник на мазнини  в България. То е изключително богато на омега 6 и омега 9 мастни киселини, чийто процент обаче варира драстично. Причините са както генетични (сортът на растението), така и свързани с почва и климат. За да постигнем баланс в своя прием на есенциални мастни киселини, е важно да следим какво е отношението им в настоящата бутилка.

oil(2)

Когато избирате олио, търсете отново студено пресовано с етикет, гарантиращ произхода и показващ състава на омега 3 и омега 6 мастни киселини за 100 мл.

Черен бъз- кои плодове са полезни – на дървото или храста бъз? (26.08.2017)

Черният бъз (Sambucus nigra) представлява храст или ниско дърво до 3 м високо (рядко до 8-10 м), със силно развита коренова система. Растението се нарича още с имената свирчовина, драмбъз, селешник, мимер по различните краища на България.

Почитан е в продължение на векове заради широкия спектър на целебни действия, като дори са му преписвани магически свойства. Често пъти е наричан българския женшен.

Черният бъз цъфти през пролетта до есента. На мястото на всяко едно цветче се развива малко плодче. Отначало плодовете имат зеленикаво-червен цвят, който преминава през различни нюанси на червено-синьо-лилаво, докато достигне окончателния синьо-черен цвят на зрелия плод. Узряването на плодовете става в края на есента.

cheren-byz-300x162

Плодовете на черния бъз са сформирани във висящи клъстъри като гроздове, като това е най-лесно отличаващия го белег от бъзака или полския бъз (Sambucus ebulus), чиито плодчета растат изправени. Бъзакът е многогодишно тревисто  растение, растящо като единични стъбла.

Използват се почти всички части на растението: цветовете на растението, които се берат преди пълното им разцъфтяване, през месеците май-юни; сушат се и от тях се приготвят чайове, отвари, настойки, масла, мехлеми, кремове, тинктури, сиропи, елексири; плодовете – събирането им започва през настоящия сезон – в първите есенни дни; берат се рано сутрин, само добре узрелите плодчета, тъй като неузрелите съдържат токсични цианогенни гликозиди; от плодовете на бъза приготвят сладка и конфитюри, както и сиропи, тинктури, еликсири, чайове, отвари, таблетки за смучене, бои и други; листата – намират приложение под различни терапевтични формули.

SambucusEdulus-Ripe

Плодовете на черния бъз, узряващи в настоящия период- към края на август и началото на септември,  съдържат пектин и целулоза. Те действат потогонно, слабително, диуретично и способстват за понижаване на висока температура, което се дължи предимно на гликозидните вещества. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимния сезон. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата, а това от своя страна подпомага поддържането на телесното тегло в нормални граници.
За регулиране на метаболизма се препоръчва една супена лъжица изсушени бъзови плодове, накиснати от вечерта в 200 мл. леко топла вода, на сутринта течността се прецежда и се изпива на гладно.
Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на черен бъз еособено подходящ за пушачи, които се нуждаят от допълнително количество витамин С.

Черните перлички на гората, както още наричат плодчетата на бъза, имат и доказано имуностимулиращо действие и съдействат за подсилване на защитните сили на организма през преходните сеозни, свързани с парагрипни и грипни състояния. Освен това имат и отличен детоксикиращ ефект и могат да се използва при кожни проблеми, като акне и обриви.

Мощният имуностимулиращ ефект на черния бъз е познат от незапомнени времена и препоръчван от много лечители по нашите земи. Такъв е народният церител Петър Димков, според чиито думи, това е „чудодейно растение“, което значително подобрява здравословното състояние.

Както с всяка стимулираща имунната система субстанция и с черния бъз трябва да се подхожда с повишено внимание. Трябва да се избягва от бременни и кърмещи жени, тъй като няма достатъчно информация по отношение на тяхната безопасност. Не бива да се препоръчва и на пациенти с тежки бъбречни заболявания, запушени жлъчните пътища или жлъчно-каменна болест. Пациентите с инсулинозависим диабет и тези, страдащи от автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, лупус, множествена склероза или синдрома на придобитата имуннанедостатъчност (ХИВ/СПИН) трябва да се консултират с лекар преди употреба. Трябва да се имат предвид и възможните лекарствени взаимодействия – препаратите с черен бъз могат да взаимодействат с имунопотискащи средства и диуретици. Може също така да намалят степента на усвояване на опиатни лекарства.

Препоръчителният прием на сиропа от черен бъз е следният:

по 1 с.л. за сиропа от бъз, ( за деца 1 ч.л.) сутрин нагладно от есента до пролетта. Изсушените плодчета се приемат като 1 супена лъжица се запарва с 400-500ml вода. Течността се прецежда и пие един-два пъти на ден. Може да се приемат и по няколко сушени плодчета на ден директно чрез сдъвкване /но не повече от 5-10 броя/.

Плодовете на черният бъз са цяла аптека за нашето здраве, стига да знаем как да ги прилагаме. Есента е времето за укрепване на имунната система. Добрата превенция е най-добрата грижа и инвестиция за добро здраве.

logo

 

за

24h-logo

Бирата- най-подходящата алкохолна напитка в летните жеги

Преди да започна да се аргументирам за по-горното си твърдение, бих искала да кажа, че с удоволствие приех предизвикателството, при това не за първи път да се изказвам за ползите от консумацията на пиво.

И аз, като всяка дама, на всичкото отгоре и лекар със засилен интерес към храненето, през лятото съм изправена пред дилемата каква освежаваща напитка да избера, която хем да е полезна, хем да не носи много калории.

Образът на студената бира в халба се свързва по-често с мъжки компании, заедно със сервиращата я сексапилна блондинка и зеления футболен терен на екрана. Ние дамите, обаче, също обичаме бира. Кехлибарената напитка с аромат на хмел и снежна пяна, особено сервирана в компанията на приятелки, е чудесна напитка за летните жеги, а и въздържателите могат да й се насладят. Безалкохолната бира съдържа същите хранителни вещества като традиционната и има само 23 калории на 100 мл.

shutterstock_282820301

Кехлибарената течност е добита за първи път в Месопотамия преди повече от 6000 години и е чудесен избор за алкохолна напитка, особено в жегите. Бирата е наистина антична и едва ли се замисляме какви трансформации е преживяло това питие до наши дни. След Месопотамия пивото поема своя път към Европа, където е произвеждано главно в домашни условия и манастири. След първата индустриална революция се появяват големите пивоварни, а изобретяването на термометъра и спиртомера позволило целият процес да се контролира по-прецизно.

Приготвена изцяло от натурални съставки: вода, ечемик и хмел, пивото е източник на витамини от групата В, минерали и влакнини. Бирата съдържа повече от 2000 съставки, сред които и фолиева киселина, която намалява риска от сърдечносъдови инциденти и анемия. Умерената консумация на бира действа антиоксидантно, като пази организма от свободните радикали, казано по друг начин- от преждевременното остаряване на клетките. Това се случва благодарение на полифенолите в нейния състав.

Минерален състав на пивото 
www.EuroFIR.org (Data of 16 European Countres)

Минерали

Мерни ед. Сред. ст.

В 100 мл

Днев. потребн. Мъже,19-50г.

Днев. потребн. Жени,19-50 г.

Калций mg 4,90 700 700
Мед mg 0,01 1,2 1,2
Желязо mg 0,09 8,7 14,8
Калий mg 35,33 3500 3500
Магнезий mg 7,54 300 270
Манган mg 0,02 3 31,92
Силиций mg 1,92 Няма данни Няма данни
Натрий mg 4,51 1600 1600
Фосфор mg 19,42 550 550
Селен mcg 0,31 75 60
Цинк mg 0,03 9,4 6,8

Бирата има заслужено място в активния живот на съвременния човек, ако се консумира в умерени количества. Проведените през последните години изследвания с множество пациенти за пореден път сочат, че умерената консумация на пиво намалява риска от затлъстяване, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания. По отношение на калоричността й, някои видове бира съдържат по-малко калории от обезмаслено мляко или портокалов сок, така че при умерена консумация енергията от всяка чаша бира може лесно и бързо да бъде изразходвана с лека физическа активност.

shutterstock_59587495

В разгара на лятото, когато термометърът се пръска от жега и климатикът изнемогва, най-честите здравни съвети са свързани с адекватната хидратация и възстановяване на водно-електролитното равновесие на организма. Специално внимание трябва да бъде обърнато на хидратиращото действие на нискоалкохолните и безалкохолни бири, които са подходящи за всеки повод и консуматор.

Като зключение, нека да разрушим мита за бирата и биреното коремче.

bira-bebe-136911-500x334

Не тя, а мезето, което я придружава обичайно, причинява така нареченото бирено коремче. Даже е доказано, че консумацията на бира може да намали теглото и има благоприятен ефект над организма. Но все пак бъдете умерени, защото освен високо съдържание на вода, има и алкохол. Наздраве!

Мит ли е биреното коремче

logo

 

Хистаминова непоносимост – как да я разпознаем и как да се лекуваме

Като продължение на темата за хранителните непоносимости, днес ще си говорим за хистамина – вещество, което няма нито вкус, нито мирис, но в различни концентрации се съдържа в почти всички хранителни продукти.

Хистаминът e биогенен амин, който естествено се съдържа складиран в клетките на човешкия организъм, от където се освобождава при нужда.

Развитието на медицинската технология, манията по здравословното хранене, увеличаването на знанието за алергичните заболявания не е довело до решение на един проблем с много лица, а именно хистаминовата непоносимост.

Милиони хора страдат от оплаквания, за които не може да се намери обяснение: стомашно-чревни проблеми, циркулаторни смущения, мигрена, астма, подобни на алергия симптоми, обриви, уртикарии и много други.

Днес е известно, че в много случаи причина за тази пъстра клинична картина е една единствена съставна част на храната: хистаминът. При наличие на ензимен дефицит в организма това вещество не се разгражда напълно – именно тогава говорим за хистаминова непоносимост.

 

hist1

 

Алергичните хора добре знаят, че хистаминът е основният медиатор на алергичните реакции. Но самата хистаминова непоносимост не може да се установи нито с подробен преглед от кожен лекар, нито чрез разширено алергологично тестуване.

На този етап единствено, чрез изследване на активността на ДАО (ДиАминОксидазата- специфичен ензим който разгражда хистамина в червата)  може да се изясни въпроса, дали причината за хроничните оплаквания е непоносимост към храни, съдържащи или предизвикващи освобождаване на хистамин от клетките.

4642_1_lg

Оплакванията при хистаминова непоносимост настъпват тогава, когато в организма има повече хистамин, отколкото той е в състояние да разгради. Няма значение, какъв е източникът на този хистамин. Хистаминът постъпващ от различни източници се натрупва и може да бъде измерен като общо хистаминово ниво в кръвта. Ако то надвишава индивидуалната граница на поносимост, организмът реагира със съответни симптоми.

stomach-problems

Организмът може да бъде претоварен с хистамин по различни начини:

Консумацията на богати на хистамин храни е най-честата причина за здравословни проблеми, свързани с хистаминова непоносимост.

Храните, които съдържат хистамин, са  тези, които узряват или престояват дълго време. Освен това редица храни функционират и като т.нар. хистаминолибератори, тъй като предизвикват допълнително освобождаване на хистамин в червата.

Списък на храните, богати на хистамин:

– алкохолни напитки, особено червено вино и шампанско, оцет
– зрелите сирена (саламурено сирене, кашкавал, ементал, синьо сирене и др.)
– трайните месни продукти – наденици, различните колбаси, пушени и сушени меса
– морски дарове, риба, рибни консерви, рибни сосове или рибни продукти
– някои зеленчуци: домати, спанак и патладжани
– някои плодове: банани, ягоди, ананас
– кисело зеле и туршии, консервирани плодове и зеленчуци
шоколад и шоколадови изделия
– мая и тестени изделия с мая

Food_Red_Wine_Cheese_1280x600

Някои биогенни амини също намаляват разграждането на хистамина в организма. В по-големи количества те се съдържат в шоколада и червеното вино. Потискането на ензимната активност на ДАО води до нежелано покачване нивото на хистамина в кръвта.

Редица медикаменти, които употребяваме поради други заболявания могат да предизвикат такова потискане.

Намалената активност на ДАО  може да се дължи на прекарана стомашно чревна инфекция или съществуващо хронично заболяване на червата.

На последно място, но не последно по значение, като причина за повишени нива на хистамина може да бъде наличието на вроден ензимен дефект.

Хистаминовата непоносимост често се бърка с хранителна алергия.

За разлика от алергията, когато най-често симптомите настъпват почти веднага, при хистаминовата непоносимост оплакванията започват часове след употреба на хистамин съдържащи храни и могат да продължат половин ден и повече.

За поставянето на диагноза „хистаминова непоносимост“ е необходимо комбинираното прилагане на следните няколко диагностични подхода:

кръвна проба (тест за измерване активността на ензима, който разгражда хистамина в червата – ДАО)
елиминираща диета (съзнателно избягване на храни и напитки, богати на хистамин и такива, които предизвикват неговото освобождаване от клетките на организма; както и ограничаване на хранителни продукти с високо съдържание на други биогенни амини и спиране на всички хистамин освобождаващи медикаменти за период от 4 седмици)
изключване на заболявания, които протичат с подобна клинична картина (да се изключи органично или друго алергично заболяване, както и липсата или наличието на фруктозна и лактозна непоносимост)

test3_42

За лечението на хистамновата непоносимост възможностите са:

1) елиминиращото хранене,

2) съдържащите ензима ДАО препарати, които повишават поносимостта към хистамин-съдържащите храни;

3) продължителният прием на Вит В6 и С би могъл да подобри собствената продукция на ДАО;

4) обогатяването на чревната флора с помощта на млечнокисели бактерии също е доказало своята ефективност за намаляване тежестта на някои хранителни непоносимости, включително и хистаминовата.

 

Очаквайте: Лактозната непоносимост

logo

Хранителни непоносимости

Почти няма човек, който да не страда от някакъв вид дискомфорт след хранене – стомашно чревни симптоми, като подуване и тежест, колики и болки, разстройство и газове, но могат да бъдат и от други органи и системи, като например мигренозно главоболие, зачервяване и отичане на лицето, сърцебиене и промяна в артериалното налягане, обриви, задух или общо неразположение. Могат да се изброят още много симптоми, които влошават сериозно качеството на живот на засегнатите от хранителна нетолерантност пациенти.

Все по-широкото разпространение на този тип оплаквания, разнообразието на симптомите и сравнително слабото им познаване и пренебрагване са причина хранителните непоносимости да представляват сериозно диагностично и терапевтично предизвикателство.

Киселини, колит, синдром на раздразнимото черво (IBS), алергия, мигрена, невроза, депресия или друго психично отклонение са едни от най-честите погрешни диагнози. Общото между тях е, че след назначеното лечение, симптомите на тези болни не изчезват и те обикалят от кабинет на кабинет за търсене на решение или се примиряват.

puberty-front

Съвременното понятие нежелани реакции към храните включва хранителните непоносимости (интолеранс) и хранителната алергия (хиперсензитивност).

Хранителната алергия е имуноглобулин Е (IgE) -медиирана хранителна реакция, при която имунната система на организма реагира спрямо експозицията на безвреден хранителен протеин с имунопатологичен процес. Хранително провокираните алергични реакции са най-чести до 2-годишна възраст, като намаляват с напредването на възрастта. Хранителните алергии са сравнително рядко явление – счита се, че честотата им e едва от 1% до 4%.

Хранителнителната непоносимост, представлява нежелана хранителна реакция, която се дължи на токсични, фармакологични, метаболитни, идиосинкрастични или други НЕ-имуноглобулин Е (IgE)-медиирани реакции към определени съставки на храната. Етиологията за проява на това състояние  не е съвсем ясна, но често е липсата на определен ензим или дефект в транспортния механизъм, отговорни за разграждането или абсорбцията на дадена съставка на храната.

Много важно е да се направи разлика между алергия и непоносимост, тъй като поведението при двете заболявания е съвсем различно.

Най-честите хранителни непоносимости са лактозната, глутеновата (цьолиакия), фруктозната и хистаминовата.

Според актуални данни от 10 до 30% от населението страда от непоносимост към лактоза, от 5 до 7% – от фруктозна непоносимост, от 1 до 3% са засегнати от хистаминова непоносимост, а един процент – от цьолиакия . Значителната промяна в храненето през последните 2 десетилетия, обаче, води до значително по-честото разпространение на този проблем.

В интернет портала непоносимости  могат да се намерят както новини и полезни материали за пациентите, така и специализирана литература за медицински специалисти по темата.

 

Следва: Хистаминова непоносимост – как да я разпознаем и как да се лекуваме! 

logo

Ягодите- как да извлечем максимални ползи от тях? В каква форма се усвояват най-пълноценно? (в. „24 часа“, 27.05.2017)

От май до юли в Европа ягодите са в сезона си. Този ароматен червен плод, популярен сред млади и стари, е не само вкусен, но и изключително полезен за здравето. Още през Древността, римските поети Овидий, Плиний и Виргил са били съблазнени от ягодата, описвайки я като „малкия, сладък плод на Бога“. Ботаническото й наименование е ‘Fragaria’, дума, която произлиза от ‘fragrare’ – латинското значение за аромат.

Ягодите са на почит и сред световни музикални величия като Бийтълс, създали ‘Strawberry Fields Forever’ – популярна и не по-малко забележителна музикална ода за тези плодове. Семките на ягодата се намират отвъншната страна на плода и това е единственият плод, чието семе от извън него. Ботаниците, всъщност, не причисляват ягодите към беритата (горските плодове), но пък останалата част от науката, както и готвачите, ги имат точно за горски плодове. Именно семената са това, което ги различава – семената на всички горски плодове са вътре в тях.

Ягодата е единствената с външни семки.

strawberry1

Предимствата на ягодите са в това, че са чудесен източник на витамини и минерали и същевременно са много нискокалорични. Освен това ягодите съдържат малки количества натрий и захар и никакви мазнини. В комбинация с фибрите, имаме перфектния плод за диета.

Често ягодите се използват като основа за много монодиети. В двеста грама ягоди, всъщност, се съдържат 60 калории, 4.6 г целулоза, 0 г мазнини, 1.2 г белтъчини, 14 г въглехидрати, 28 мг калций, 0.8 мг желязо, 20 мг магнезий, 38 мг фосфор, 54 мг калий, 1.4 мг селен, 113.4 мг витамин С, 35.4 мг фолиева киселина.

Калият е необходим за здравословното функциониране на сърдечно-съдовата система. Поради високата концентрация на антиоксиданти в плодовете, повишеното кръвно налягане, хипергликемията, както и показателите на възпаление са били намалени в изпитване на индивиди, приемащи по 50 грама изсушени чрез замразяване ягоди, всеки ден по време на 8 седмично рандомизирано контролирано проучване, според Американско изследване за Хранене.

Проучване в Списание по Земеделие и Хранителна Химия открива, че ягодов екстракт намалява пролиферацията на раковите клетки на дебелото черво (HT29) и гърдата (MCF-7). Инхибирането на НТ29 клетки е било 53%, докато клетките MCF-7 средно – 43%. Вероятно, изобилието от фитонутриенти, елаговата киселина и елагитанините, присъстващи в плодовете са отговорни за резултатите. С други думи, ягодите имат положителен ефект върху здравето и като цяло имат общоукрепващо действие.

Вредата от ягоди се проявява при прекомерно използване и заболявания на стомаха. Ягодите трябва да се консумират с особено внимание от тези, които страдат от хиперацидитет, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. Киселините, съдържащи се в плодовете може да имат стимулиращ ефект върху лигавицата.

С ягодите трябва да внимават и майките на децата до 1 година, защото те са силен алерген. Друго по-малко известно тяхно действие е, че ако се консумират в твърде голямо количество, намаляват поглъщането на йод от щитовидната жлеза.

Най-добре е да консумираме сурови ароматните плодчета, без да добавяме захар, сметана или шоколад. Сокът от пресни ягоди също е много полезен, нискокалоричен и съдържа голямо количество витамин С. Ягодовият сок има силен изчистващ ефект, който се дължи преди всичко на пикочогонното му въздействие, чрез което от организма се изхвърлят остатъчни продукти от обмяната на веществата. Много е полезен за хора, чийто организъм е склонен към задържане на течности.

strawberry-juice

Така че не ни остава нищо друго, освен да се радваме на великолепен вкус и да знаем, че той работи в полза на здравето ни.

А и сякаш наистина няма по-романтичен и страстно изглеждащ плод, не забравяйте, че ягодите са един от най-популярните афродизиаци.

honey-4

logo

Кокосова захар- по-здравословният подсладител

Кокосовата захар не е някаква новост. Тя се използва още от Древността в Южна и Югоизточна Азия като начин за подслаждане на различни ястия и напитки. Днес популярността й набира скорост.

Кокосовата захар се прави от нектара на кокосовите палми (Сoco nucifera).

Извлича се не от плодовете, а от цветовете: те се срязват и полупрозрачният сок, който започва да тече, се събира в бамбукови контейнери. След това течността се нагрява, за да се изпари водното съдържание (което е около 80%).

Образува се плътна маса, подобна на гъст сироп, който след охлаждането се разбива на кристали или гранули.

Гликемичният индекс на кокосовата захар, според резултатите от проучвания, проведени във Филипините, САЩ, Япония и Австралия е между 35 и 54 GI за порция. Другите захари, за сравнение, като рафинираната бяла захар, мусковадото и меласата са с гликемичен индекс между 65 и 100 GI за порция.

Друг натурален подсладител, като захарта от фурмите например, има 100 GI за порция. Кленовият сироп е с 69+ GI, а медът има 70+ GI за порция.

008a5f49da18086a4b4107c87e315e93

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За разлика от нектарът от агаве, който съдържа 90% фруктоза, кокосовата захар има по-малко от 9% от тази потенциална формираща триглицериди субстанция.

Кокосовата захар е богата на витамини от групата В, включително тиaмин, пиридоксин, никотинова киселина, биотин, пиридоксал и инозитол.

Специално внимание се обръща на съдържанието на инозитол, така важен за невротрансмисията, холестероловия метаболизъм и преразпределението на мазнините в тялото.

Захарта, произведена от нектара на кокосовите палми, съдържа и минералите калций, магнезий, натрий, цинк, желязо, мед, манган, фосфор и бор.

Кокосовата захар съдържа и цели 16 от 20-те аминокислеини и то най-вече глутаминова киселина, която се използва най-вече от мозъка като гориво. Тя дезинтоксикира амоняка чрез отнемане на азотни атоми, в процес, при който се създава друга аминокиселина – глутамин. Превръщането на глутаминовата киселина в глутамин е единственият начин, по който амонякът в мозъка може да бъде дезинтоксикиран.

Глутаминовата киселина спомага за коригиране на заболявания на личността и се използва за лечение на смущения в поведението при деца. Тя се използва при лечение на епилепсия, умствено изоставане, мускулна дистрофия, язви и хипогликемична кома, усложнение при лечението на диабета с инсулин. Съставна част е на фолиевата киселина – витамин от групата В, който помага на организма да разгражда аминокиселините.

Тъй като една от солите и е мононатриевият глутамат, глутаминовата киселина ( и в частност кокосовата захар) трябва да бъде избягвана от алергичните към това вещество.

Кокосовата захар може да замести 1:1 бялата захар, а напоследък става все по-популярен заместител на агавето в суровите и веган рецепти. Особено подходяща за подслаждане на кафе и горещ шоколад, страхотна за глазури и всякакви видове десерти.

Съставът на 100 % Кокосова захар е следният:

Хранителна информация за 100 г
 Енергия (kj) 1642
 Мазнини (g) 0.5
 от които наситени (g) 0.2
мононенаситени (g)  0.2
полиненаситени (g) <0.1
Въглехидрати (g) 94
от които захари (g) 90
Фибри (g)  <0.1
 Белтъчини (g) 1.4
Сол (g) 0.5
Глюкоза (mg) 1.1
Фруктоза (mg) 2.3
Лактоза (mg) <0.1
Захароза 86.2

 

Източници:

www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16129731

www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15111494

http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0306452210012947

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3732585/

http://coconutpalmsugar.com/Nutritional_Information.html

 http://www.drweil.com/drw/u/QAA401323/Is-Coconut-Sugar-a-Healthier-Sweetener.html

http://www.theglobeandmail.com/life/health-and-fitness/ask-a-health-expert/coconut-sugar-is-it-healthier-than-white-sugar-or-just-hype/article19187927/

http://jama.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=1693739

 

 РЕЦЕПТА С КОКОСОВА ЗАХАР: 

spring-training-whole-grain-pasta

ЗДРАВОСЛОВНИ МАКАРОНИ НА ФУРНА

Това е една алтернативна рецепта на стандартните любими макарони на фурна, защото продуктите, които използвам са пълнозърнести и натурални. Със сигурност тази рецепта е много по-полезна и хранителна от стандартната. Пробвайте, не отнема много време, а и няма начин да сбъркате:

Продукти:

  1. 500 гр пакет пълнозърнести интегрални макарони или такива от брашно от камут
  2. 3/4 л. прясно мляко (аз използвам 1,5%)
  3. 5 супени лъжици ленено брашно
  4. 1 ванилия
  5. 1-2 супени лъжици кокосово масло
  6. Кокосова захар на вкус
  7. сирене около 200 гр
  8. 6 яйца от които ще използвате само 3 жълтъка и всичките белтъци

 Приготвяне:

  1. Сварете макароните, след което ги оцедете добре и подсушете.
  2. Млякото смесете с лененото брашно, сиренето, яйцата и ванилията. Добавете и захар на вкус.
  3. Изсипете макароните в керамична тава и залейте със сместа.
  4. Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса, докато се запекат отгоре макароните.
  5. Сервирайте като поръсите с още малко от кокосовата захар и с листенце мента.

logo

Клинично наблюдение върху метаболитните ефекти на полинутриентна смес Regulat-Pro при метаболитен синдром и затлъстяване /предварителни резултати/

Метаболитният синдром е комбинация от рискови фактори, които значително увеличават вероятността даден индивид да развие атеросклеротично сърдечно съдово заболяване, ЗД тип 2 и ХБН.

Предоминантните рискови фактори са висцералната мастна тъкан, атерогенна дислипидемия, артериална хипертония, увеличени нива на глюкозата в кръвта, протромботично и проинфламаторно състояние.

С настоящото клинично наблюдение представяме предварителни резултати на група от 20 жени с метаболитен синдром при 3-месечно приложение на полинутриентна смес  Regulat Pro Metabolic.

Regulatpro Metabolic e биоактивен течен концентрат от трансформирани ферментни езими и ензимно разградими нива на дипептиди, трипептиди, олигопептиди, полифеноли, флавоноиди и биологично активна млечна киселина.
Нутрицевтикът е добит чрез патентования метод на „каскадна ферментация“ на селектирани растителни ингрдиенти. Така се създават уникални биологично активни компонети, като прекурсори на собствени ензими и субстрати.

Regulatpro Metabolic Predimstva BG

  • Група от 20 пациентки с метаболитен синдром, хоспитализирани в Клиника по Метаболитно-ендокринни заболявания и Диететика
  • Период от 3 месеца
  • Доза: 2х 10 мл сутрин и вечер
  • Дизайн: Изследване на наблюдаваните параметри на 0, 4-та, 8-ма и12-та седмица
  • Наблюдавани параметри: соматичен статус, антропометрични показатели, метаболитни показтели – КЗ, инсулин, НОМА-IR, липиден профил / LDL и HDL холестерол, триглицериди/, АЛАТ и АСАТ

Механизъм на действие

Енергийният дисбаланс днес е често срещан проблем.

Липсата на АТФ- горивото за всички важни физиологични процеси вече може да бъде определено лабораторно.

Grafik_ATP_Metabolic_BG-01

По литературни данни:

Дългогодишният опит с използването на Regulat е показал, че консуматорите на ензимната напитка имат значително повече енергия.

Субективното увеличение на енергията е потвърдено чрез въпросници в отворено проучване, включващо пациенти със затлъстяване и диабет.

След прием на Регулат 10 мл сутрин и вечер за 6 месеца се наблюдава средно увеличение на Ен с 55% и подобряване на концентрацията с 43%.

Подобни резултати са наблюдавани при по-нататъшни проспективни проучвания в реални условия.

Въпросникът в проучването показва ясно субективното подобряване в здравния статус на участниците, приемащи Regulat (10 мл RegulatPro® Metabolic, сутрин и вечер). Те се чувстват по-енергични, мотивирани (+ 53%) и са били в състояние да се концентрира по-добре (+ 58%).

Regulatpro Metabolic има алкален ефект, като подобрява утилизацията на нутриентите и подпомага ензимната активност, метаболизираща киселините в организма.

Клиничен случай:

Анамнеза: С наднормено тегло от 39-годишна възраст, когато преустановява тютюнопушенето. Спазвала множество хранителни режими и тренировки, без ефект. 2 бременности и 2 раждания на деца с тегло над 4,2кг; баща и баба със ЗД тип 2

Статус: ръст 168 см, тегло 114 кг, ИТМ 40,4, талия 90 см; АН 140/90; черен дроб-палпира се на ребрената дъга. Крайници- леки отоци, отслабени пулсации.

Параклиника:

КЗ Инсулин HOMA-IR LDL HDL TG ASAT ALAT
6,35 16,29 4,27 4,38 1,48 2,87 38 80
Пик. К-на Креат. ТСХ ГГТ Глик.Хгб
389 65 2,05 67 6%

Рентгенография на хипофизата: sella turcika с форма и размери в границата на нормата

Абд. Ехография: Ехографски данни за стеатозни промени в черния дроб.  Миоматозен възел на утеруса.

Обсъждане: Касае се за 41-годишна пациентка, която постъпи в клиниката за диагностика и терапия на наднормено телесно тегло. Наддаването на тегло е предимно по смесен тип и се дължи най-вероятно на хроничен стрес, диетни грешки и обездвиждване.То е усложнено с инсулинова резистентност- HOMA index 4,27. Налице е метаболитен синдром, включващ болестно затлъстяване III ст, артериална хипертония 1ва степен, повишена обиколка на талията, нарушена гликемия на гладно, инсулинова резистентност, дислипопротеинемия, хиперурикемия и чернодробна стеатоза- фактори, които определят повишен сърдечно-съдов риск. С оглед необходимостта от телесна редукция се препоръчва прием на Регулатпро Метаболик, спазване на балансиран хипокалориен хранителен режим и повишаване на физическата активност при редовен контрол на метаболитните показатели.

150826204216_1_540x360

Контролен преглед на 4-та седмица: тегло 104 кг, ИТМ 36,8, талия 85 см; АН130/90; 

КЗ Инсулин HOMA-IR LDL HDL TG ASAT ALAT Пик. К-на ГГТ
6,05 13,29 3,47 3,48 1,40 1,89 34 76 348 65

Пациентката съобщава за субективно усещане за повече енергия и жизненост през деня.

Коментар: Налице е значима редукция от 10 кг телесно тегло и намаляване обиколката на талията с 5 см, подобряване лабораторните стойности на метаболитните показатели: КЗ, инсулин, HOMA index, липиди, чернодробни ензими и пикочна киселина.

Заключения: 

  • Метаболитният синдром представлява констелация от кардио-метаболитни рискови фактори – централно затлъстяване, инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс, дислипидемия, не-алкохолна стеатоза на черния дроб и хипертония.
  • Всеки един от компонентите на метаболитния синдром проявява тенденция да се влошава и с времето да се добавят един по един всичките с увеличаване на вероятността за прогресия към органна недостатъчност, метаболитният синдром се превръща в едно състояние, което представлява сериозна грижа за клиницистите и здравеопазването като цяло.
  • В „модерния“ свят на много висок калориен внос, слаба физическа активност и хроничен стрес се изпада в ситуация, която стимулира натрупването на допълнителна мазнина, която надхвърля капацитета на мастните депа и способността ни да ги регулираме.
  • vПолинутриентната смес RegulatPro® Metabolic, приета в доза 2х10 мл сутрин и вечер при жени с разгърнат метаболитен синдром и затлъстяване, съпътствано от промени в начина на живот, хранителен режим и повишена двигателна активност води до значимо подобрение на метаболитните показатели на пациентите и забавяне прогресията на заболяването / по данни от междинните резултати/.
  • RegulatPro® Metabolic е възможна алтернатива в ръцете на терапевтите при пациенти с метаболитен синдром, при възомжна промяна в начина на живот: понижение на телесното тегло, повишена физическа активност, промяна на хранителните навици, антиатерогенна хипокалорийна диета, отказ от тютюнопушене. 

     

    Референции

    Diagnosis and management of the metabolic syndrome: an American Heart Association/National Heart, Lung, and Blood Institute Scientific Statement.

    Grundy SM, Cleeman JI, Daniels SR, Donato KA, Eckel RH, Franklin BA, Gordon DJ, Krauss RM, Savage PJ, Smith SC Jr, Spertus JA, Costa F, American Heart Association., National Heart, Lung, and Blood Institute. Circulation. 2005 Oct 25; 112(17):2735-52.

    Alberti KG, Eckel RH, Grundy SM, Zimmet PZ, Cleeman JI, Donato KA, Fruchart JC, James WP, Loria CM, Smith SC Jr, International Diabetes Federation Task Force on Epidemiology and Prevention, National Heart, Lung, and Blood Institute, American Heart Association, World Heart Federation, International Atherosclerosis Society, International Association for the Study of Obesity: Harmonizing the metabolic syndrome: a joint interim statement of the International Diabetes Federation Task Force on Epidemiology and Prevention; National Heart, Lung, and Blood Institute; American Heart Association; World Heart Federation; International Atherosclerosis Society; and International Association for the Study of Obesity. Circulation 2009, 120:1640-1645.

    RegulatProMetabolic Brochure

    INTERNATIONAL DIABETES FEDERATION. The IDF consensus worldwide definition of the metabolic syndrome. www.idf.org

 

 

Р. Стоянова, Д. Попова, Ср. Сидова

Клиника по Метаболитно- ендокринни заболявания и Диететика,

УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”, МУ – София

a0b208b563d5201cb89dd99367533b46

Витамин В12: най-сложният витамин

Витамин В 12 или кобаламинът е есенциална биомолекула, съдържаща кобалт и, всъщност, е най-сложният витамин по биохимична структура, която постъпва в организма с храната.

 

13408-78-1

 

След това, чрез различни транспортери достига до клетките, където се свързва с клетъчни рецептори, за да активира определени биохимични реакции. Той е необходим най-вече за нормалното кръвотворене и за цялостта на нервната система.

В последните години се установяват и други негови действия, като една част от тях се дължат на директното му действие, а други – непряко чрез други молекули, които се увеличават или намаляват в зависимост от неговата концентрация в кръвта.

Според повечето проучвания, значителна част от хората над 60 години имат кобаламинов дефицит по различни причини. Това се отнася в голяма степен за болните от захарен диабет тип 2. Лечението с най-често използвания медикамент – метформин- може също да понижи съдържанието на кобаламин в организма, поради намалената му резорбция от храносмилателния тракт. Това увеличава риска от ускоряване на процесите водещи до някои диабетни усложнения и главно диабетната невропатия.

Дневните нужди от витамин В12 са ниски, но дори при лек недостиг, може да се стигне до анемични състояния, хронична умора, депресия. Това се дължи на неговата ключова роля в производството на червените кръвни клетки (еритроцитите), които отговарят за транспортирането на кислород с кръвта до мускулите, останалите тъкани и органи. Неслучайно е известен още и като “червен” витамин.

1_5305e7e9b92845305e7e9b92be

B12, всъщност, има две функции и за да ги обясня ще се отклоня за момент към биохимията на витамина. Под формата на метилкобаламин се използва от  ензима метионин синтаза и участва в превръщането на хомоцистеина в метионин.

afp20030301p979-f1

Когато ензимът не действа добре или не е достатъчно, се увеличава количеството на хомоцистеина в организма- състояние, свързано с увеличен риск от сърдечни заболявания. Когато нивото на хомоцистеина е твърде високо, той има токсично въздействие- върху нервната и кръвоносната система. Другата функция на кобаламина е участието му в синтезирането на основния градивен елемент на хемоглобина – суцинил-коензим А, тъй като витаминът е ко-фактор на ензима (метилмалонил коензим А мутаза), необходим за извършването на този процес.

Тъй като витамин B12 се произвежда само от бактерии и гъбички, той се среща естествено преди всичко в животински продукти и растенията не могат да го съхраняват. Той обаче може да се открие и в някои подложени на ферментация вегански храни като темпе, мисо, екстракт от бирена мая за мазане (мармит, вегемит), както и във фортифицирани с него продукти като тофу и зърнени закуски (мюсли).

b12-food

 

Минималният дневен прием на витамин В12 е както следва:

Новородени, 0-6 месеца – 0,4 микрограма (мкг.) дневно

Бебета, 7-12 месеца – 0,5 мкг. дневно

Деца, 1-3 годинки – 0,9 мкг. дневно

Деца, 4-8 години – 1,2 мкг. дневно

Деца, 9-13 години – 1,8 мкг. дневно

Юноши, младежи, мъже и жени – 2,4 мкг. дневно

Бременни – 2,6 мкг. дневно

Кърмачки – 2,8 мкг. дневно

Излишъкът на витамина се изхвърля с урината или се съхранява в черния дроб в рамките на до 1 година.

Рискът от дефицит на витамин В12 е най-голям при следните групи хора и състояния:

Хора в напреднала възраст с атрофичен гастрит – Атрофичният гастрит засяга често хората над 50-годишна възраст и намалява възможността на стомашната лигавица да се случва сложния механизъм по усвояването на витамин В12 от естествените храни. В този случай се препоръчва приемът му като суплемент.

Kapitola-09-08-ENG-05

Хора с пернициозна анемия – Автоимунно заболяване на кръвта, засягащо 1-2% от хората, в основата на което стои наличието на тежък хроничен атрофичен гастрит, който води до увреждане на пристенните клетки на стомашната лигавица. В резултат намалява продукцията на вътрешен фактор (intrinsic factor), който представлява гликопротеин, наречен гастромукопротеин. Анемията се лекува успешно с инжекции витамин В12 или течни суплементи.

Стомашно-чревни проблеми като болестта на Крон, ентерит, синдромът на сляпата бримка или цьолиакия също са свързани с нарушено усвояване на витамина.

Вегетарианци и вегани – Ако не приемат достатъчно обогатени с витамин В12 храни и мултивитамини.

Medication

Хората, приемащи определени медикаменти:

Инхибитори на протонната помпа като Омепразол, използвани за лечение на стомашна язва, които пречат на усвояването на витамина.

Метформин – често използвано при затлъстяване, метаболитен синдром и диабет тип ІІ лекарство, което може да попречи на абсорбцията на витамина.

Хистаминови антагонисти, като Циметидин, Фамотидин и Ранитидин, използвани за лечението на стомашна язва, които намаляват усвояването на витамин В12, тъй като забавят отделянето на солна киселина в стомаха.

Бактериостатични антибиотици като Хлорамфеникол, които пречат на усвояването на суплементите с витамин В12 от червените кръвни телца.

Антиконвулсанти – пречат на метаболизма на витамин В12 и витамин В9. Едновременният прием на мултивитамини и антиконвулсанти води до 50% понижаване на нивата на витамин В12 в кръвта.

За дефицит на витамин В12 се говори при стойности под 200 pg/ml.

Основен източник на витамина са млякото, млечните продукти, яйцата, месото. При вегетарианците и веганите обикновено се налага допълнителен прием чрез таблетни форми или мускулни инжекции.

При пациенти с нарушена абсорбция на витамин В 12 се предпочитат мускулните инжекции. Нормализирането на нивата на хемоглобина не трябва да е индикатор за преустановяване на лечението, тъй-като след около 3 години отново се стига до дефицит. Затова е уместно поддържащо лечение с по-ниски дози.

Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, често не го усвояват и от таблетните форми. Добре е да се знае също така, че от перорална добавка от 500 mcg се усвояват около 10 mcg.

Индивид с дефицит на В12 се нуждае от хиляди микрограма В12 всеки ден и такива дози се осигуряват само с инжекции.

Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежък дефицит или неврологични симптоми се нуждаят от първоначална по-сериозна терапия с инжекции с В12. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, но под лекарско наблюдение.

logo

 

ЗА

Edna.bg_

1 2 3 21