Каква е разликата между пробиотици, пребиотици и синбиотици и можем ли да си ги набавим по естествен начин чрез храната?

Share Button

За да изразя мнение по темата, която искрено ме вълнува и смятам, че трябва да вълнува всеки българин, първо ще се опитам простичко да дефинирам трите различни термина с общ корен „биотик“.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които подобряват вътрешния микробен баланс на човека.

През 1953 г. тези полезни бактерии са наречени „пробиотици” – в превод „бактерии за живота“. С други думи, това са „добрите“ бактерии, които живеят в нашия организъм. Такъв полезен микроб е Лактобацилус булгарикус – бактерията на българското кисело мляко. Българското кисело мляко, всъщност, се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников.


През 1905 г, д-р Стамен Григоров изолира причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus и така проф. Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко.

Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света.

Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Ив. Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р М. Кондратенко, доц. Р. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков, Б. Гьошева и мн. др.

Задълбочената им научна работа позволява през последните години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Ст. Григоров.
Съществуват и други млечно-кисели бактерии, които се използват за производството на кисело мляко, туршия, сирене, кисело зеле, бира, вино, сайдър, кимчи, шоколад и други ферментирали храни.

Бифидобактериите са други полезни микроорганизми. При малките деца тяхното количество в червата е голямо, но с напредване на възрастта намалява. Затова, ако ги приемаме като хранителна добавка, ще подобрим храносмилането си. Пробиотиците спомагат за възстановяването на естествения баланс в червата и стомаха и участват в разграждането на хранителните съставки, жлъчните киселини и някои продукти на обмяната на организма. Те потискат развитието на другите, болестотворните микроби. Пробиотиците могат да подобрят имунната система и цялостното здравословно състояние на човека. Те се използва за лечение на раздразнено дебело черво, диария, запек. Някои щамове могат да спомогнат за превенцията на различни алергични симптоми, да намалят лактозната непоносимост и др.
Пребиотиците пък са естествени, несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма ни, като избирателно стимулират растежа и активността на „добрите“ бактерии в дебелото черво и по този начин помагат за укрепване на здравето. С други думи, пребиотиците са храната на пробиотиците. За да изпълнят успешно мисията си, те трябва да успеят да достигнат до червата, без да бъдат разградени в стомаха. Пребиотици се съдържат в зеленчуците, пълнозърнестите храни, обобщено в храните, богати на баластни вещества или несмилаеми фибри с въглехидратен произход, наречени олигозахариди.

Въпреки че не е напълно доказано, се смята, че пребиотиците имат антимикробен, антиканцерогенен и антиостеопорозен ефект. Също така те оказват влияние и върху нивото на кръвната захар, увеличават абсорбирането на минералите в организма и подобряват баланса им. Често наричаме пребиотиците бифидогенни фактори, поради преимущественото стимулиране на растежа на бифидобактериите. Фруктоолигозахаридите са пример за късоверижните олигозахариди, изградени от фруктоза и глюкоза. За тях е известно, че са устойчиви на смилане в горната част на гастроинтестиналния тракт и действат като разхлабително средство със средно изразен ефект, въпреки че при високи дози може да създадат предпоставки за образуване на газове (метеоризъм).

При изследване чрез прилагане на контролирана диета с доброволци се оказва, че фруктоолигозахаридите, приемани в доза 15 г/ден, увеличават броя на бифидобактериите до 10 пъти, като едновременно с това редуцират нивото на общо 7 различни патогенни бактерии в дебелото черво.

Друг често коментиран пребиотик е инулинът. Той се отнася към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди, получаващи се от корените на цикорията и артишока. Инулините, които се предлагат като хранителна добавка, са съставени от 10-12 фруктозни единици и типично имат глюкоза в края на веригата.

Инулините стимулират растежа на много видове Bifidobacterium в дебелото черво. Изомалтоолигозахаридите също са пример за пребиотици, смес от глюкозни олигомери, включващи изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза, и други олигозахариди. Изомалтоолигозахаридите се получават в резултат на много ензимни процеси. Те стимулират растежа на видове Bifidobacterium и Lactobacillus в дебелото черво.

Галактоолигозахаридите присъстват главно в човешкото и краве мляко и се получават от млечната захар лактоза. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства. Най-много публикувани данни има за инулина, фруктоолигозахаридите, и в по-малка степен за галактоологозахаридите.

Синбиотиците, както показва името им, представляват комбинации от пробиотик и пребиотик Когато приемате пробиотиците (добрите бактерии) и пребиотиците (тяхната храна) заедно, това подобрява действието им и съответно усилва ефекта им върху здравето ни. Продуктите, които комбинират пребиотици и пробиотици се наричат синбиотици. В естествен вид, синбиотикът се получава, когато хапваме, банан с йогурт или печени аспержи с темпе или мисо.


Пробиотиците са важни както за възрастните, така и за децата.

Много хора не знаят, че в кърмата се съдържат няколко щама полезни бактерии и пребиотични съединиения, които спомагат за доброто усвояване на кърмата и подобряват здравето на бебето.

В последните години производителите на адаптирани млека и бебешки храни също включват пробиотици и пребиотици в своите продукти, като избират щамове, които естествено се срещат в майчината кърма.
Натуралните източници на пробиотици, както сами разбирате, са естествено ферментиралите храни чрез добавянато на млечно-кисела закваска. Киселото мляко е една от най-добрите и класически пробиотични храни. Търсете марки, които съдържат пробиотик от видовете лактобацилус и/или ацидофилус.

Колкото е по-голям броя на живи кисели бактерии в млякото, толкова е по-кратък срокът му на годност.

Кефирът е много кисела напитка – уникална комбинация от мляко, обикновено козе /но може да се прави и с овче и с краве мляко/ и ферментирали кефирни зърна. Приготвя се като млякото се смесва с жито се оставя да ферментира за една нощ. Освен че е с високо съдържание на лактобацили и бифидус бактерии, кефирът също така е богат на антиоксиданти.

Ферментиралото кисело зеле и някои видове туршии са изключително богати на пробиотици. Киселото зеле е богато на витамини А, В, С и К, и минерални вещества. Киселото зеле съдържа Lactobacilli plantarum бактерии. Ферментиралите храни имат успокояващ ефект върху нервната система и подсилват имунитета.

Зелевият сок се препоръчва за превенция на грип, при различни стомашно-чревни проблеми като диария, запек и язви. Познато на всички ни средство срещу махмурлук, тъй като не само прогонва главоболието, но и неутрализира действието на алкохола.

Пробиотици се съдържат в супер-храни от океана като: спирулина, хорела и синьо-зелени водорасли. Тези пробиотични храни увеличават количеството на лактобацили и бифидобактерии в храносмилателния тракт.

Чай „Комбуча“ е вид ферментирал чай с високо съдържание на полезни пробиотични бактерии. Тази пробиотична напитка, се използва от векове и се смята, че енергизира организма, подобрява здравето и може би дори да помага да отслабнете.

На българския пазар все повече можете да намерите и ядкови сирена , естествено ферментирали и богати на пробиотици, както и хлябът с квас, направен със специално приготвена закваска, съдържаща в себе си живи бактерии. Те катализират ферментационния процес като по този начин предизвикват бухването на тестото. Подобно на хляба, приготвен с квас, микроорганизмите в бозата предварително разграждат въглехидратите и протеините от зърното до лесно усвоими вещества. А след като попаднат в тялото ни, помагат на имунната система и балансират чревната микрофлора.

Д-р Райна Стоянова

Д-р Райна Стоянова