Пролетен детокс 2018

Навън е пролет, времето се стопля, дръвчетата разцъфнаха, поляните позеленяха и ето, че дойде време отново да си говорим за детокс. Преходните сезони са най-подходящото време за лека, ненатоварваща програма за детокс (освобождаване от натрупаните токсини).


Още от Древността индийската аюрведична медицина, китайските медицински практики, 40-дневното християнско постене, юдаизма, будизма, мюсюлманският пост (саум) Рамадан и т.н. проповядват различни по тип “детокс“ режими чрез физическо и духовно въздържание.

Целта е да се подобри работата на организма и да събуди естествената му способност да се самовъзстановява. Обикновено когато човек пости, се ограничава консумацията на определени храни и вещества, чийто системен прием има неблагоприятно влияние върху организма ни – месо, яйца, риба, млечни продукти, концентрирани мазнини, алкохол, цигари, кафе и други интоксиканти. Определено става ясно, че следването на пости или провеждането на своеобразен детокс води до по- хармонично функциониране на тялото.

Детоксът в Холивуд в последно време звучи като мантра – „Детокс вместо ботокс“, и неслучайно там вече се възприема като задължителен антиейдж елемент от живота на всички. Умора, трудна концентрация, главоболие, хормонален дисбаланс, алергии, подуване, запек, диария, липса на енергия, чести настинки, чупливи нокти и коса и кожни проблеми – това са само част от признаците за натрупване на токсини. Постоянното излагане на вредните фактори от външната среда чрез прием на нискокачествена храна, ежедневният стрес, недоспиването, честата консумация на алкохол, тютюнопушенето неминуемо водят до задръстване с токсини и в последствие до заболявания.

Детокс режимите са възможност за рестарт на организма. Нека развенчая обаче един мит за детокса. Той не е диета. Това не е магически начин за сваляне на килограми. Най-голямата грешка, която може да бъде допусната, е да се гледа на него като на своеобразен редуциращ теглото режим. Вярно е обаче, че когато се освободим от токсините, клетките ни се чувстват по-добре и това води до по-добра обмяна на веществата. Следователно, да, ще загубим някой килограм и това е чудесно начало на един по-здравословен начин на живот.
Как се случва? Има различни варианти. На първо място, елиминирайте алкохола, цигарите, кафето, наситените мазнини. След това помислете дали ще минете на зеленчуково-плодов режим за 7-14-21 дни. Друга добра идея е един 3-7-дневен детокс с пиене на свежи зеленчукови и плодови сокове, смутита и вода.

Отдавна практикуван от много култури начин за пречистване е и целодневната консумация единствено на вода един път седмично.
Подправките и билките като куркума, джинджифил, кориандър и розмарин са лесна добавка към всеки детокс режим. Много от тези билки и подправки имат изумителни детоксикиращи свойства и подпомагат пречистването на тялото. Куркумата например е позната със способността да „почиства“ черния дроб.

Други пречистващи подправки, които може да добавите към вашата диета, са канела, кимион, сминдух, копър, лют червен пипер, черен пипер, карамфил и магданоз.
Правете си често контрастни душове, като в края на къпането пуснете топлата вода за две минути, след което я направете студена за една минута. Повторете 3-4 пъти. Смяната на температурата подпомага процеса, като повишава циркулацията и движението на лимфата.
След направената детоксикация ви съветвам да преминете към балансиран режим на хранене, добавки и пълноценен начин на живот. Увеличете приема на фибри, включително кафяв ориз и органично отгледани по възможност пресни плодове и зеленчуци. Цвеклото, репичките, ябълките, зелето, броколите, спирулината, хлорелата и водораслите са отлични храни за детоксикация. Пречиствайте редовно и защитете черния дроб чрез консумация на корен от глухарче, репей и магарешки трън и чрез пиене на зелен чай. Приемайте редовно витамин С, който подпомага организма в производството на глутатион – съставка на черния дроб, която извежда токсините.

Дишайте! Вдишвайте и издишвайте дълбоко въздух поне 5 минути сутрин, за да позволите на кислорода да циркулира през системите. Правете си често сауна, за да може тялото да елиминира токсините чрез потта. Упражнявайте се всеки ден по един час. Разхождайте се сред природата, тичайте, скачайте на въже, въртете обръч.


Днес детокс режимите са толкова популярни, че човек лесно може да се обърка. Доверете се на специалист и преценете дали здравословното ви състояние е достатъчно добро, за да се подложите на детокс режим.

Бременните, кърмещите, хронично болните хора трябва да избягват подобен тип рестриктивни подходи.
Преди да започнете детоксикиращ режим, е желателно да познавате тялото си и неговото актуално състояние, а това вече е по-лесно от всякога. Благодарение на лидерa в производството на хранителни добавки с натурален произход в Централна и Източна Европа – Walmark – вече всеки има безплатен достъп до иновативната онлайн платформа „Здравен индекс“.

Изследването на личния здравен индекс цели да насочи вниманието на потребителя към най-ценното – неговото здраве, и да го мотивира да поддържа здравословен начин на живот. Платформата се различава по това, че дава цялостно, експертно решение за конкретния човек в дългосрочен аспект. И вместо да налага ограничения, предлага насоки и съвети какви елементи ни липсват и как да си ги набавим. Здравният индекс анализира информация, засягаща различни сфери от живота на човека – балансирана диета, цялостно здравословно състояние, физическа активност, психологическо равновесие и способност за справяне с лоши навици.

На WWW.WALMARK.BG всеки българин може абсолютно безплатно да получи професионален анализ и план за подобряване на здравословното си състояние.

За технологията на пивоварството – „Национална Бирена Академия“ 2018

Биреното време дойде!

Всъщност, май винаги е време за бира!

Е, стига с хумора… Знаете ли защо толкова обичам да пиша за бирата?

Защото бирата е сложна напитка, жива течност, която освен с разнообразните си вкусове, впечатлява с един наистина изпълнен с тънкости производствен процес и съвсем нормално се включва в балансирания начин на живот на съвременния човек.

Далеч съм от пивоварната технология, но истински се впечатлих от сложността на пивоварното производство и всъщност това е поводът за настоящата ми публикация.

На 19ти април имах удоволствието да присъствам на едно прекрасно събитие, организирано от Съюза на пивоварите в България – „Национална бирена академия“, където специален гост бе майстор-пивоварят Цвета Гюрова.

Академията запозна технологичните лаици, като мен, с тънкостите в пивоварния процес и ни помогна да разберем в детайли производството на кехлибарената напитка.


Бирата е продукт на естествена алкохолна ферментация. Приготвя се основно от ечемичен малц, но могат да се използват и други зърнени култури като ръж, пшеница, царевица, ориз, овес, лимец, сорго и др. Малцът се приготвя като зърното се потапя във вода, докато започне да покълва, след което се изсушава в пещ. Така подготвеният малц съдържа ензими, които по време на производствения процес преобразуват нишестето в годни за ферментация захари. С други думи, малцът е зърното, което покълва във влажна среда, а после се изсушава на горещ въздух.

Малцовата захар (малтоза) е именно това, което под въздействието на дрождите се превръща в алкохол и други вещества в процеса на ферментация.
Хмелът, който придава така желаната горчивина на пивото, всъщност се добавя като ароматизатор и същевременно действа като природен консервант.

Това растение осигурява танини и катехин, смоли и етерични масла и други съставки, за да се утаят нестабилните протеини по време на ферментацията, допринася за стабилността на вкуса и задържането на пяната при наливане на бирата. Хмелът е от семейство Конопови, той се обработва и се използва като екстракт и под формата на гранули.

Производството на пиво е съвкупност от множество физикохимични и биологични процеси, които са успоредно протичащи или последователни и си влияят взаимно. Ето защо, когато става дума за значителни обеми, научният подход към производството придобива жизненоважно значение.
Първият етап при производството на пиво е смесването на смления малц с топла вода. Този процес се нарича майшуване и отнема няколко часа, през които нишестето се превръща в захари. Малцовата каша се отцежда и дори се промива допълнително, за да се извлече колкото се може повече ферментируема течност. Така се получава пивната мъст.


След нейното филтриране тя се поставя в специален съд и се вари. В процеса на варене част от водата в мъстта се изпарява, но захарите и други компоненти остават. Унищожават се остатъчните ензими, запазили се след етапа на майшуване. По време на варенето към сместа се добавя хмел, който придава на напитката горчивина и характерен аромат и същевременно прекъсва ензимните процеси, особено диастазата – ензим, който разгражда въглехидратите. Това може да стане в различни етапи на варенето, включително и повече от веднъж.
След варенето пивната мъст се охлажда и се подготвя за ферментацията. Тя престоява известно време в съд с хмел, който усилва хмелния вкус и действа като филтър. След това мъстта се премества във ферментационен апарат, където към нея се добавят пивните дрожди.

В процеса на ферментация мъстта се превръща в бира, като за това е нужно време от седмица до месеци, в зависимост от вида на дрождите и силата на бирата. Много е важно да се осъществи охлаждане – високата температура би унищожила микроорганизмите.

Пивната мъст се аерира, тъй като доставянето на кислород спомага за интензивното размножаване на дрождите, вследствие на което се гарантира, че ферментацията ще се проведе по желан и контролиран през цялото време начин.

След приключване на цялостния ферментационен процес, пивото все още не е напълно готова напитка. Това се дължи на факта, че в него се съдържат множество миниатюрни частици, които нарушават неговата бистрота. За да бъдат отстранени тези частици, бирата отново се филтрира. По този начин освен висока степен на бистрота, се постига и частично стабилизиране на пивото по отношение на евентуални бъдещи помътнявания.
След ферментацията бирата се съхранява в подходящи помещения при температура от 0° С за различен период от време. Едва след този процес на успокояване, пивото е готово за бутилиране и по-нататъшна пастьоризация, което пък осигурява микробиологичната стабилност на бирата.

Типовете пиво се различават значително помежду си.

Има светло и тъмно пиво, сладко и горчиво, направено от ечемик и от пшеница. Вкусът му зависи от много неща, включително качеството на използваната вода, типа малц, технологията на производство и бирената мая.


Сред най–известните е пилзенското пиво (пилзнер). То се произвежда в стотици пивоварни заводи по целия свят. Но оригиналното пилзенско се произвежда само в чешкия град Пилзен (Пълзен).

Тайната на производството му се крие не само в технологията, но и в използваните суровини — меката вода, висококачественият малц и подходящият вид бирена мая.

Друг превъзходен тип пиво е „бялата“ бира от пшеница (Weizenbier или Weissbier), популярна най–вече в Германия.

Характерни за Великобритания са тъмното пиво тип „портер“ и „стаут“. „Портер“ е силно пиво, направено от изпечен малц, който придава на напитката наситен тъмен цвят, създадено със замисъл като „хранително“ питие за работещите усилен труд, а „стаутът“ е бира с по-дълбок, тъмен цвят с плътен вкус и по-високо алкохолно съдържание.
Както сами разбирате, бирата е живо натурално питие с много лица.

Умерената ѝ консумация може да се отрази положително на здравето. Всъщност в нея има важни витамини и минерали, като например витамин В2, фолиева киселина, хром и цинк.

Според някои източници умерената консумация на бира може да предотврати сърдечните заболявания и проблемите с кожата. Според редица проучвания пивото действа като натурален антидепресант.

Кехлибарената напитка, увенчана с бяла пяна, може да бъде наслада и наистина здравословен избор в балансираното ни меню.

Наздраве!

Полезна храна ли е карантията и особено агнешката? (7/05/2016-в. „24 часа“)

Някак съвсем естествено е за Гергьовден да се сетим за родната класическа дроб-сърма. Традиционна нашенска манджа, сервирана както като гарнитура към печеното агнешко на празничната Гергьовденска трапеза, така и като основно ястие. Карантията или субпродкутите, с които се приготвя, могат да бъдат доста коварни, особено в прекомерни количества за някои хора. В дреболиите се съдържат големи количества холестерол и пикочна киселина, затова не се препоръчват при хора със сърдечно съдови заболявания, подагра, уратни камъни в бъбреците, както и при хора, които имат рискови фактори, като висок холестерол, завишени нива на пикочната киселина в кръвта, бъбречна недостатъчност.

 

За всички здрави хора, консумацията на субпродукти е дори препоръчителна в разумни количества и честота на приема (порция от 100-150 г веднъж седмично). Всъщност, субпродуктите са богати на пълноценен белтък , а едновременно с това и отличен източник на добре усвоимо желязо, цинк, както и на множество витамини като А и Д, В2, В5, В6, В12, РР. Черният дроб се препоръчва за профилактика на тромбози, тъй като съдържа хепарин – вещество, което намалява съсирването на кръвта.

Бъбреците са пълни с витамини от групата В и съдържат желязо, но по-малко, отколкото черният дроб. Животинските сърца са богати на белтъчини и витамини.

На въпроса –полезна храна ли е карантията,бих отговорила, че е индивидуално и зависи най-вече от здравния статус на консуматора.

Дозата прави отровата,така че не прекалявайте с тези все пак деликатесни продукти и ги консумирайте с повече салата и пресни зеленчуци. Салатата ще достави целулоза и фибри, неутрализиращи отчасти прекомерните мазнини, които поглъщаме с тези храни.

13173894_907624559348663_4072354522832968407_n

12986928_897332907044495_7831950700785901109_nза

_5149532_orig

Да мием ли агнешкото и другите меса преди готвене?

Исторически погледнато миенето е свързано с чистота и чистоплътност. Перем си дрехите, бельото, мием си колите, съдовете, къпем се ежедневно и логично повечето хора смятат, че за по-голяма безопасност трябва да мием месото преди готвене. Противно на всеобщото вярване, обаче, миенето на суровото месо, не е препоръчително. Причината е следната- при контакта с течащата вода се разпространяват полепналите бактерии. Това се нарича кръстосано замърсяване, според терминологията, която използва Службата по безопасност на храните. Повечето потребители смятат, че премахват бактериите и правят месото си по-безопасно за консумация, но независимо колко пъти ще го изплакнете през течаща вода резултатът е разнасяне на полепналите бактерии.

Процесът на готвенето (печене, варене, задушаване) на подходящата температура убива сигурно бактериите.

Използването на термометър е единственият сигурен начин, за да разберете дали сте достигнали до достатъчно висока температура, която да унищожи бактериите по месото. Суровото агнешко, телешко и говеждо месо трябва да се готви до минимум 66 градуса по Целзий вътрешна температура, тоест премерена с хранителен термометър непосредствено след премахване на месото от източника на топлина. За сигурност, оставяйте месото поне 3 минути след достигане на тази вътрешна температура. Месото трябва да се размразява и храната да се приготвя почти незабавно. Необходимо е да имате отделна дъска за рязане на сурово месо. Ръцете и всички повърхности, които са се докосвали до него, трябва задължително да се измиват с топла вода и сапун.

Тук е мястото да споделя и мнението си за суровата риба.  Много световни кухни ни подканват да пробвате морски продукти в сурово състояние – скариди, суши и т.н. А някои ресторанти ги предлагат полусурови – например риба тон  – опушена от външната страна и червена отвътре. Като всеки един протеинов организъм, тя носи риска от заболяване от патогени, особено ако не е сготвена както трябва. Суровата риба, приготвена от опитен готвач, обучен как точно да я сготви, като преди това е отстранил паразитите по нея, представлява съвсем малък риск за здравите хора.

5149532_orig12986928_897332907044495_7831950700785901109_n

Яйцата – рохки или твърдо сварени?

 За философски настроените хора остава неразгадано кое е първото – яйцето или кокошката, то за лекарите отговорът е- яйцето!

Балансираното меню на здравия човек трябва да включва средно по 1 яйце дневно, чието тегло е средно от 60 до 80 г и енергийната му стойност е около 80 ккал.

Яйцето ни доставя около 6 грама протеин, който е напълно пълноценен, тъй като съдържа всички незаменими аминокиселини, а именно тези, които организмът не може да си самосинтезира, и единственият начин за доставката им, е чрез храната. Поради тази причина, яйцето е незаменимо в детското меню и е един от първите продукти, които включваме при захранването. Белтъкът на яйцето е приет за еталон при оценка на другите хранителни белтъци. Жълтъкът съдържа 40% от протеините на яйцето, останалите са в белтъка.

Редица проучвания доказват потискане на глада и намаляване на хранителния прием при прием на повече яйчен протеин в хранителния режим на човека, което е добра новина за опитващите се да отслабнат.


Жълтъкът представлява сложен комплекс от протеини и мазнини с висока биологична стойност, както и витамини и минерали: витамини А, Д, Е, В1, В2, В6, фолиева киселина, фосфорни соли, желязо, сяра, цинк, кобалт, мед, йод. Мазнините от жълтъчен произход са 11% и са фино емулгирани, което позволява лесното им смилане и усвояване в храносмилателния тракт.

Жълтъчната мазнина включва наситени (НМК), мононенаситени (МНМК) и полиненаситени мастни киселини (ПНМК), както и холестерол. Мастно-киселинният състав е изключително благоприятен поради наличието на омега-6 и омега-3 ПНМК, а съдържанието на МНМК е най-голямо.
Все още битува митът, че яйцето и по-специално яйчният жълтък не е полезен, заради съдържащия се в него холестерол – 375 мг на 100 г яйце, поради риска от увеличаване на холестерола в кръвта ни и съответно потенциалното развитие на атеросклероза.

Но нека припомним, че яйцето съдържа и ценния фосфолипид лецитин, който помага да се намалява нивото на холестерола в кръвта. Лецитинът е необходим за функционирането на мозъка и черния дроб, което е изключително важно в детска възраст. Добре е обаче да избираме внимателно откъде се снабдяваме с яйца, тъй като съдържанието на полезни мазнини, вкусът и качеството им зависят от това как са отглеждани птиците.

Яйцата от свободно пасящи птици имат богат, маслен жълтък и нежен, вкусен белтък.

В едно изследване яйцата от свободно пасящи кокошки били сравнени с конвенционалните, добивани във фабрики, яйца. Първите съдържали 4 до 6 пъти повече витамин D, 7 пъти повече бета каротин, 3 пъти повече витамин Е и 2 пъти повече омега-3 мастни киселини. В някои ферми в Западна Европа се произвеждат яйца с по-ниско съдържание на холестерол и яйца, обогатени с омега-3 мастни киселини.
Хапването на яйца крие риск от хранителни токсикоинфекции, както и хранителни алергии. Яйцето е една от осемте най-алергизиращи храни, поради наличието на 4 овопротеина, потенциални алергени. Това е причината да се обърне внимание на включването му в хранителния режим на децата, които са предразположени към развитие на алергия.
От сварените яйца най-добре се усвояват рохко сварените. Това се отнася и за яйца на очи. Те съдържат и повече витамини и минерали, защото са били изложени по-малко време на термична обработка.
Предимството на твърдо сварените яйца е по-малкият шанс от развитие на бактериални токсикоинфекции, като салмонела, но дългото варене и съответно сваряването на така полезния жълтък унищожава топлинно-чувствителните витамини и променя хранителната стойност на яйцето, като цяло.
Най-добрият начин за приготвяне на яйца от гледна точка на науката за храненето е рохкото или мекото им сваряване, когато жълтъкът остава течен.

Приготвянето на рохки яйца е цяло изкуство, но усилията си заслужават и от вкусова гледна точка. Белтъкът на яйцето трябва да е достатъчно термично обработен за да се постигне най-добро използване на протеина и отстраняване на авидина- гликопротеин от яйчния белтък, който има свойството да се свързва с биотина (витамин В7) и да блокира усвояването му от организма, което може да доведе до сериозни здравни рискове.
И все пак, внимавайте с рохките яйца.

Особено за Великден, яйцата трябва да са твърдо сварени, заради тяхното масово използване и разнасяне на различни места. Салмонелата се крие в пресните яйца и въпреки че S. enteritidis засяга малък брой от яйцата, по-добре да се въздържате от консумация на сурови или рохки яйца, ако не са от проверен и сигурен източник. Салмонелата се открива предимно в жълтъка, но също така е възможно да се съдържа и в белтъка, така че внимавайте.
Като сварите яйцата до “твърдо”, трябва да ги оставите да се охладят, да ги приберете в хладилника и да ги използвате в рамките на една седмица.

И така, ако мога да обобщя разсъжденията си дотук- то, винаги предпочитайте рохко свареното и прясно яйце със сигурен и по възможност „био“ произход от отглеждана на свобода, щастлива кокошка.