Полезна ли е бозата?

Share Button

Бозата е любима древна напитка с ориенталски привкус за малки и големи.

Смята се, че е произведена за първи път още през 10 век и с годините рецептата се е разпространила и придобила различен облик в отделните държави. В наши дни боза може да се пие спокойно в страни като България, Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Турция, Украйна, Босна и Херцеговина и други.

Според европейците там, където се пие боза, започва Ориентът.

Старите траки, гърците и славяните са използвали просото за приготвянето на напитката.

Днес бозата се приготвя чрез алкохолна-млечнокисела ферментация на най- различни зърнени култури. Такива могат да бъдат пшеницата, ечемикът, царевицата и други според региона. Захарността на тази плътна напитка се постига с добавката на захар, глюкоза, а през последните години и аспартам или други подсладители.

Просото, от което се прави класическата боза, има следния химичен състав- макронутриенти: белтъчини- 8,4г% мазнини- 2,3г%, въглехидрати 65,42г%; микронутриенти: калций- 14мг%, фосфор- 327мг%. Обикновено от около 1 кг просо се приготвят 5-8 л боза.

При приготвянето на бозата се цели, скорбялата да се разпадне до декстрин, дизахариди, монозахариди (глюкоза), които по-лесно се усвояват от храносмилателната система; белтъчините се разпадат до пептони, полипептидите до аминокиселини, които се усвояват значително по-лесно. Това разграждане е възможно чрез алкохолната ферментация на млечно-киселите бактерии.

Химическият състав на бозата след 48 часова ферментация е следният: вода 87,96г %, сухи вещества- 12,04г%, мазнини 0,41г%, белтъчини 1,2г%, алкохол 0,16г%, въглехидрати 9,58г%.

Освен това бозата съдържа в променливи неголеми количества витамини от група В( В1, В2, В6 и др.). Затова бозата се препоръчва при недостиг на витамини от групата В и по-специално при лактофлавинов дефицит.

Тя е полезна при загуба на телесно тегло (в количество 1/2 – 1 л на ден) и за възстановяване на силите след преболедуване от тежки инфекциозни и други заболявания, тъй като някои нейни съставки подобряват баланса на изразходваните вещества.

Според българските таблици (акад. Т. Ташев), 100 г боза дава 50 до 86 калории. Бозата е също така добро питие за кърмещите майки, тъй като усилва лактацията. Кърмачките могат да приемат всекидневно по 1/2 – 1 л боза.

Болестните микроорганизми бързо загиват в условията на млечнокиселата и оцетно-алкохолната ферментация. Ето защо бозата притежава и противомикробно действие, подобно на киселото мляко.

Въглеродният диоксид, който се получава в резултат на двойната ферментация в народната напитка, улеснява храносмилателните процеси, чрез отделяне на повече солна киселина и пепсин в стомашната лигавица и така се подобрява разграждането и абсорбцията на хранителните вещества. Затова бозата се препоръчва при някои форми на храносмилателни разстройства (диспепсии). Прясната боза може да се консумира от болни с гастрит и язвена болест на стомаха и дуоденума. При лениви черва леко вкиснатата боза усилва перисталтиката и нормализира дейността им. Болните с диабет могат да пият боза, но в ограничени количества, приготвена със заместители на захарта. Тя се пресмята във всекидневната дажба на въглехидратите на всеки пациент.

При болестно затлъстяване и при хранителни режими за редукция на теглото е по-добре да се откажем от бозата.

Може да се приема от пациенти с високо кръвно налягане — но не повече от половин литър на ден, при условие, че теглото не е наднормено. За деца и подрастващи бозата е полезно разнообразие във всекидневното им хранене. Ако се страхувате да пиете боза, купена от магазин, поради добавката на всевъзможни консерванти и подобрители, можете да си я направите у дома, за да сте сигурни в състава и ползите на тази вкусна напитка.

Нужна ви е квас за боза, която може да приготвите, смесвайки 2 с.л. брашно, 1 ч.ч. хладка вода и 1 с.л. захар.

Така получената смес се оставя на топло да ферментира, след което се съхранява в хладилник. За самата боза са необходими 5 литра вода, 2 ч.ч. захар, 2 ч.ч. брашно и 1 ч.ч. от закваската или готова подсладена боза.

Първо се запича брашното до постигане на кафеникав цвят. Оставя се да се охлади, след което постепенно се смесва с хлада вода. Разбива се добре, за да се избегне появата на бучки, и се добавя останалото количество вода и захарта. Сместа се поставя на котлона, за да поври 5-6 минути. Сваля се от него, оставя се да изстине, като се добавя чашата боза или квас. След 2-3 дни на ферментация на стайна температура бозата е готова за хладилника.

Науката за храненето препоръчва тази древна и традиционна за нас напитка, която утолява жаждата, подобрява културата на храненето и създава предпоставки за активна работоспособност и добро здраве.

за