Как да изследваме метаболизма си?

За да отговорим на този въпрос първо трябва да си обясним що е то метаболизъм? Това е машинката, двигателят с вътрешно горене на нашето тяло или съвкупността от биохимични реакции, които ни снабдяват с енергия, за да съществуваме- за да бият сърцата ни, за да дишаме, да храносмиламе и абсорбираме хранителните вещества, за да извършваме работа с мускулите си, да мислим и изпитваме емоции.
На субклетъчно ниво метаболизмът, или обмяната на веществата, това са сложни молекулни процеси на превръщане на енергията от една форма в друга и в крайна сметка производство на АТФ (Аденозин Три Фосфат)- синонимът на думата енергия на биохимичен език, както и на други молекулни съединения, необходими за строежа и поддържането на жизнено важни структури. На клетъчно ниво метаболизмът включва транспортирането на хранителните вещества и избирателното им разграждане и превръщане в други изграждащи елементи (хормони, ензими, структурни протеини и др).


Метаболизмът се измерва числено чрез разхода на енергия, необходим за нашето съществуване. Често тялото ни е подложено на преразход или на състояние на по-активно “горене” (катаболизъм) и тогава, за да постигнем баланс между изразходваните и приетите енергийни единици (килокалории или кило джаули) се нуждаем от повече и по-плътен хранителен внос.

Това се случва при професионалните спортисти и атлетите, при физиологични състояния, като растежа през пубертета, бременността и кърменето при жените, при инфекциозните заболявания, свързани с повишаване на телесната температура, при повишена функция на щитовидната жлеза (Базедова болест), при заболявания, свързани с нарушено усвояване на храната, при недостатъчен внос на храна, поради външни причини. Във времената на изобилие, в които живеем, обаче, по-честият метаболитен проблем е свързан с натрупване на продукти на обмяната при систематичен свръхприем на хранителни вещества. В резултат, обмяната на веществата се измества в посока натрупване, складиране на излишното или анаболно състояние на метаболизма.
Регулацията на тези процеси е изключително фина и се случва първо на нивото на мозъчните структури, хипоталамуса и хипофизата, където се произвеждат невротрансмитерни сигнални субстанции, пептиди и хормони, свързани с апетита, жаждата, терморегулацията и т.н.
Как работи метаболизмът на нашите пациенти е въпрос, на който често се налага да отговаря почти всеки лекар, а и не само – треньори, фитнес инструктори, диетолози и т.н специалисти по телесни пропорции, преди да пристъпят към даването на хранителни и спортни съвети. Обикновено се измерват, изследват и разпитват клиентите (пациенти), за да обосноват една достатъчно обективна и компетентна оценка и препоръка.


Сами разбирате, че това не е съвсем проста задача и понякога изисква повече време и търпение и от двете страни. След провеждане на необходимите изследвания и апаратни измервания, се налага да разберем каква е биохимията в съответния организъм, или иначе казано – да измерим концентрацията на метаболитните продукти на обмяната в кръвта.

Лабораторните данни са най-обективният показател на нашия метаболизъм и затова измерваме стойността на продуктите на обмяната на трите основни хранителни вещества- въглехидратите, белтъчините и мазнините. Основният показател за въглехидратна обмяна е кръвната захар, или глюкозата, като често пъти се налага да я оценим чрез провеждане на тест (обременяване с глюкоза) и измерване и на инсулина -хормона, отговорен за глюкозното усвояване в клетките и превръщането и в енергия. За да оценим протеиновия метаболизъм е достатъчно да измерим стойността на креатинина, уреята и пикочната киселина. А за да измерим липидната обмяна обикновено търсим директно стойността на липидите в кръвта, чрез измерване различните фракции на холестерола и триглицеридите.
След оценката на трите основни хранителни вещества, наричани още макронутриенти, често се налага да оценим и обмяната на някои микронутриенти в кръвта – субстанции катализиращи ензимни реакции и имащи пряко или косвено отношение към цялостната обмяна на веществата в организма. Такива са витамините (вит. Д, вит. В12, вит. А, E и т.н ), минералите(Fe, Ca, Mg, Zn и т.н), електролитите (K, Na, Cl).


Не бива да се пропуска хормонът, показващ функцията на щитовидната жлеза- ТСХ (тирео-стимулиращия хпрмон) при анамнестично и клинично съмнение за компроментиране на функцията и. Важно е също да се изследва и функцията на надбъбрека, секретиращ хормоните на стреса, както и половите хормони при определени случаи.
Цялостната оценка на метаболизма понякога налага и изследване на функцията на някои органи, чиято функция е пряко свързана с метаболизирането на макро и микронутиентите. Такива са черният дроб и бъбреците.
Клиничната оценка на метаболизма, както сами разбирате, е строго индивидуална и често пъти е един многоетапен процес.

Тялото на човека е динамична система и всяка промяна в хранителния или двигателния режим може да даде отражение. Понякога обаче промяната в начина на живот не е достатъчна и за да достигнем до правилния ефект се налага добавянето на медикаменти.
В заключение, бих искала да поощря хората да се изследват целенасочено и да подхождат отговорно и навреме към всяка промяна в телесните си показатели, да не се предоверяват на съветите на хора с немедицинско образование и да бъдат по-разумни, когато става дума за здравето им, особено в условията на суетата, в която живеем днес.

За

Гъбите- подходяща храна ли са при диета за отслабване? Трябва ли да се мият или е достатъчно да се бършат с кърпа? (в. „24 часа“, 18/11/2017)

Ядливите гъби са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен Теофраст, живял през 370 – 285 г. пр.н.е., описва в трудовете си печурката, трюфелите и много други гъби. Гъбите са били поднасяни не само на народната трапеза, но и на хановете и царете. По своя химически състава гъбите са много близки до зеленчуците и месото. Съдържанието на белтъчини в тях се колебае от 2 до 55% от общото тегло на гъбата, като по-голяма част се намира в „шапката”. Мазнините не са толкова много – 0,5-4%, а количеството на въглехидратите е едва 1,7-23%. Разбира се, всеки вид гъби има своя по-конкретен състав.

Средната калоричност на гъбите варира от 20 до 40 кал на 100 грама продукт. Най-калорични се явяват трюфелите – 97 кал в 100 грама продукт.

Хранителният състав на гъбите ги прави подходяща храна при диета за отслабване и контрол на телесните мазнини. Холивудските звезди Кейти Пери и Кели Озбърн са сред популярните личности, похвалили се с изваяно тяло чрез спазването на специален хранителен режим на основата на гъби.

Неотдавнашни изследвания на британските учени доказаха, че гъбите действително могат да помогнат за при хранителните режими за редукция на тегло. В експеримента участници на различна възраст 4 пъти седмично заменяли ястия с месо с аналогични по размер ястия с гъби.

За 5 седмици всеки от включените в експеримента свалили 6 килограма, като резултатите им били отчитани строго индивидуално.

Гъбите съдържат значително количество фибри, най-вече хитин и бета глюкан. Хитинът е най-трудно разтворимото вещество в природата. Създава усещане за ситост в стомаха и регулира преминаванеот на храната през чревния тракт. Бета глюканът е сред малкото научно доказани природни имуностимулатори.

Може да се каже, че гъбите са пълноценна храна, тъй-като съдържат 17 аминокиселини, сред които и осемте основни.

Балансът на ключовите аминокиселини (грам аминокиселини / грам протеини) в гъбите е сравним с този в яйцата. Шест от ключовите аминокиселини се съдържат в количества, сравними с тези в яйцата, а другите две – фенилаланинът и метионинът, са по-малко. В състава на гъбите се откриват почти всички витамини от групата В – тиамин (В1), рибофлавин (В2), ниацин (В3), холин (В4), пантотенова киселина (В5) и фолиева киселина (В9)- така важни за нервната система.  Гъбите са изключително важни за веганите, не само заради пълноценното си аминокиселинно съдържание, но и защото са единственият естествен, необогатен изкуствено хранителен източник на витамин D, който не е от животински произход.

 

По отношение на въпроса с миенето на гъбите, трябва да си призная, че доста се двоумих как да отговоря.

Свикнали сме да мием всеки зеленчук, който слагаме на масата. Оказва се, обаче, че гъбите не бива да се мият под течаща вода. Има определен начин за почистване на гъби и той не е като ги мием. Гъбите имат свойството абсорбират водата по същия начин като гъбите за миене на съдове. Ако допуснем това, след топлинната им обработка, гъбките няма да получат апетитен кафеникав цвят. Има специални четки за почистване на гъби или другият вариант е с домакинска хартия. Ако използвате хартия, навлажнете я и изтъркайте с нея целите гъби, една по една.

 

 

 

 

ЗА