Колко опасна е анорексията

Анорексия нервоза е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. Когато стане ясно, че е налице анорексия нервоза, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.

За да споделят своя опит и наблюдения за заболяването и неговите изяви, както и каква е ситуацията с хранителните разстройства в България, в предаването „ДНЕС“ по Bulgaria ON AIR гостуват д-р Райна Стоянова, нутриционист и специализант по ендокринология, Детелина Стаменова, психотерапевт и Ива Екимова.

img_4548

„Трябва да се създадат центрове за помощ на жени с анорексия и булимия. В България няма такива“, споделиха гостите в студиото.

Вижте видеото:

 

 

logo

Д-р Райна Стоянова – как да се подготвим за септември

Вече сме в месец септември. Започваме да се подготвяме за работния процес, но се чудим как да постъпим. За да разберем кои са най-правилните стъпки, за да сме в кондиция водещата Константина Живова разговаря с диетологът д-р Райна Стоянова в предаването “Днес”.

„Ако искате да започнете диети през есента, посъветвайте се със специалисти, така ефектът ще бъде по-голям“, сподели д-р Райна Стоянова.

Вижте видеото:

 

 

logo

 

Храните афродизиак – любов от природата

Връзката между либидото и храната е стара почти колкото света. Историята познава много доказателства за това – Марк Антоний хранел с грозде Клеопатра, Джакомо Казанова похапвал скариди за полова потентност (и успял да съблазни дори монахиня), дори Шекспир има опит с храните на любовта. Във „Веселите уиндзорки“ той твърди, че картофите действат като афродизиак.

Tерминът „афродизиак“ произлиза от името на гръцката богиня на красотата, любовта и сексуалното привличане Афродита. Интересен факт е, че политеистичните религии са обожествявали Любовта и са издигали в култ всичките й форми и проявления. За съжаление обаче с приемането на монотеистични религии, хората спират да извършват различните езически ритуали. И все пак, любовта си остава най-значимото и силно чувство в живота, за което си струва да положим всички усилия и да дадем всичко от себе си, за да го намерим, изпитаме и съхраним.

Предлагам ви една разходка из градините на Афродита – изберете си от нейните афродизиаци и му се насладете, откривайки как въздейства храната на любовта с магическата си сила. От чисто прагматична гледна точка някои храни носят славата си на афродизиаци само заради формата си или аромата си, докато други претендират за химична основа на техните „любовни“ възможности.

Скариди

Записите, документиращи афродизиачните свойства на скаридите, датират в древен Рим от второто хилядолетие от Новата ера. Този морски дар е богат на цинк, съществен при подобряване на сексуалната потентност при мъжете (допълнителна хипотеза е, че по форма скаридите наподобяват женски полов орган). Проучвания доказват, че скаридите и мидите съдържат D-аспартамова киселина и NMDA (N-метил- D-аспартат) съединения, които имат положителен ефект върху тестостерона и естрогена.

Шампанско

Шампанското е истинска напитка афродизиак. Химичното му действие се обяснява така: този нектар на любовта е смес от въглероден двуокис и гроздова захар (фруктоза). Попадайки в организма, то бързо се усвоява от кръвта и насища клетките на главния мозък с въглехидрати и алкохол. Това се отразява на мозъчните центрове, отговарящи за сексуалната възбуда. Напитката има разтоварващо действие и увеличава сексуалните фантазии. Освен това фруктовата киселина стимулира изработката на андрогени от надбъбречните жлези – това са половите хормони, които отговарят за сексуалната възбуда и при мъжете, и при жените. Тъй като андрогените в женския организъм поначало са по-малко, дори и незначителното им повишаване предизвиква прилив на сексуално желание. Затова шампанското в голяма степен действа предимно на женската половина.

Вино

Чашата вино може много сериозно да подпомогне любовната прелюдия и да внесе силни емоции в нея. Виното ще ни кара да се отпуснем и ще стимулира сетивата ни.

Ягоди

Ягодите са били култивирани от римляните през 200 г. пр. Хр. и са използвани като афродизиак до ХІІІ век. Супа от ягоди традиционно се е сервирала на младоженците през Средновековието. Ягодите, според сведенията, са били символ на Венера, богинята на любовта, вероятно заради формата на сърце, която имат и червения цвят. Днес – ягоди, залети със шоколад или консумирани с чаша шампанско, могат да бъдат добро забавление за двойките, не само защото са перфектни като размер да храниш любимия човек в устата.

ID:78185234

Авокадо

Ацтеките наричали авокадовото дърво „дървото на тестисите“, тъй като плодовете му растяли по двойки и наподобявали тестиси. Афродизиачната слава на авокадото се дължи именно на въпросната прилика.

avocado

Банани

Освен фалическата форма на плода банан, цветовете на банановото дръвче също имат форма на фалос. Древно ислямско поверие гласи, че след като Адам и Ева биват победени от „Ябълката“, те се опитват да прикрият голотата си не със смокиново листо, а с листо от бананова палма. Освен че са много вкусни, бананите са богати на натрий и витамини от групата В, за които се смята, че са изключително важни при производството на сексуалните хормони.

05-aphrodisiac-foods-bananas

Нар

В Мароко кората на нара се използва за засилване на възбудата. Магическата субстанция се консумира настъргана на много ситно и смесена със смачкани плодове на черница.

melograno

Папая

Освен прекрасен вкус папаята има и естрогенни свойства – тя съдържа химически съединения, действащи подобно на женския хормон естроген. В миналото вкусния плод се е използвал като средство за предизвикване на менструация и образуване на кърма, улесняване на раждането и увеличаване на сексуалното желание при жените.

papaye

Смокини 

Когато разделите смокиня на две, тя случайно наподобява женски полов орган и затова някои хора намират за много еротично, ако мъж разцепи смокиня и я изяде пред партньорката си. Произхождащи от Сирия, смокините са „номинирани“ от древните гърци за свещен плод, асоцииран с плодовитостта, а всяко нова смокинова реколта е била съпровождана с ритуално любене. За онази блудница на древния свят – Клеопатра (е, тогава все пак не е имало християнски морал), се смята, че е била смокинова фанатичка, което не е лоша препоръка за афродизиачните свойства на този плод.

Aphrodisiac_Figs

Аспержи

Аспержите се смятат за мощен афродизиак от ХVІІ век, когато много популярният английски лечител-билкар Николас Кулпепер започнал да ги предписва за възбуждане на половото желание. Има данни, че през ХІХ век младоженците са били „насилвани“ да ядат аспержи, за да е сигурно, че ще са способни да се справят през първата брачна нощ. Както при доста други афродизиаци, фалическата форма на този зеленчук е вероятно отчасти „отговорна“ за репутацията му.

Черен хайвер

Може да смятате, че е голям лукс, но черният хайвер е с изключително високо съдържание на цинк и фосфор, който стимулира производството на тестостерон и подпомага активността на нервните клетки, което може да направи човек по-чувствен. Ефектът, както изглежда, се усилва, когато се комбинира с водка.

chernaya-ikra-

Люти чушки

Консумацията на лютите чушлета предизвиква серия от физиологични реакции в организма ни (изпотяване, учестяване на сърдечния ритъм и кръвообращението), които наподобяват симптомите, появяващи се по време на секс. „Виновник“ за тези „екстри“ е веществото капасцин, което има и болкоуспокояващи свойства. Консумацията на люти чушлета може да причини и раздразнение в половите органи и пикочните пътища, наподобяващи усещанията при сексуална възбуда.

Домати

Известни като „pommes d’amour“ или „любовни ябълки“ сред французите през Ренесанса заради плътната си и сочна вътрешност, доматите също са смятани дълго за афродизиак и – между другото – са били избягвани от пуританите. Доматите също така са били смятани някога за отровни, а в действителност – сочният им вид се свежда до съдържанието на антиоксиданта ликопен.

Health-benefits-of-tomato

Краставици

Освен заради формата си, наподобяваща мъжки полов член, ароматът на краставицата действа стимулиращо при жените като увеличава кръвния поток към вагината.

Чесън

Преди много време на тибетските монаси е било забранявано да влизат в манастир, ако са яли чесън преди това, защото се е вярвало, че чесънът „събужда“ страстите. Чесънът има и ускоряващо кръвообращението действие.

Босилек

От векове хората вярват, че босилекът стимулира желанието за секс и увеличава плодовитостта като създава и общо усещане за комфорт и добро разположение. В миналото жените посипвали гърдите си с изсушен и стрит босилек, тъй като вярвали, че ароматът му влудява мъжете.

basil

Кардамон

Кардамонът е ароматна подправка, която според някои култури лекува импотентност. Съдържа съставка, имаща способност да увеличава кръвния поток в областите на приложение.

Шафран

Цветове на шафрана са много търсени не само заради лековитите им свойства, но и заради невероятно бързото въздействие върху мъжете, изразяващо се в изостряне на сексуалния апетит.

Ванилия

Вярва се, че ароматът и вкуса на ванилията увеличава желанието. Легендата гласи, че Ксанат, младата дъщеря на мексиканската богиня на плодородието, се влюбила в тавтонски младеж. Поради божествения си произход тя не можела да се омъжи за него и се превърнала в растение, носещо удоволствие и щастие.

Джинджифил

В продължение на векове хората са смятали джинджифила за афродизиак заради екзотичния му аромат и неговата способност да стимулира кръвообращението.

ginger-550x336

Индийско орехче

В древен Китай жените възхвалявали магическата сила на индийското орехче. Проучвания са установили, че въпросната подправка увеличава склонността към намиране на партньор при опити, проведени с плъхове, но не съществуват доказателства за същия ефект върху хората. В големи количества индийското орехче може да има халюциногенен ефект.

Анасон

Древните гърци и римляни вярвали, че смученето на семена от анасон увеличава сексуалното желание. Анасонът съдържа естрогенни съставки, наподобяващи женските хормони.

Кафе 

Освен способността му да кара хората да се съгласяват, неговите свойства да повишава енергията, заради високите нива на кофеин и други алкалоиди, му създават репутацията, че спомага за удължаване на сексуалните „сесии“. Със сигурност ще ви задържи будни, но внимавайте, защото твърде много кофеин ще ви направи нервни, което ще ви съсипе настроението.

Шоколад

От незапомнени времена шоколадът е свързван с любов и романтика. Маите боготворели какаовото дърво и го наричали „храна на боговете“. Исторически данни сочат, че вождът на ацтеките Монтецума изпивал всеки ден по 50 чаши шоколад за подобряване на сексуалните възможности. Проучвания доказват, че шоколадът съдържа фенилетиламин и серотонин, които са вещества за „добро настроение“. Те са естествени съставки и се отделят от мозъка, когато се чувстваме радостни, обичаме, преживяваме момент на страст и др. Черният шоколад е прословут със своето възбуждащо действие. Ароматът и горчивият му вкус изпращат сигнали директно към мозъка и така отделянето на хормони се ускорява. Той не съдържа холестерол, защото какаовото масло е с растителен произход.

chocolate-610x440

Шоколадът създава чувство на еуфория, както когато сме влюбени. Освен въпросните две съставки, учени са установили, че шоколадът съдържа и вещество, имащо ефекта на марихуаната. Това вещество представлява невротрансмитер и се нарича анандамид. Неговата концетрация в шоколада е твърде малка, за да „надруса“ човек, но е достатъчна, за да увеличи ефекта, който създават фенилетиламина и серотонина. Означава ли това обаче, че шоколадът създава сексуално желание? Вероятно не – но ако ни кара да се чувстваме добре, може да премахне задръжките ни и да ни направи по-освободени, защо да не го похапваме (разумно и с мярка- в духа на здравословния начин на живот). Освен това шоколадът съдържа повече антиоксиданти отколкото червеното вино. Следователно тайната на страстта вероятно се крие в това да комбинираме и двете в подходящите дози.

Пчелен мед

„Царската субстанция“ се отделя от пчелата майка за храна на ларвите. Позната е още от древността, а днес лекарите я предписват на хора, прекрачили средната възраст, които искат да се върнат към младостта. В средновековието хората пиели медовина-ферментирала напитка, приготвяна от мед, за да засилват сексуалното си желание. Хипократ често предписвал мед за стимулиране на сексуалната активност. В древността, поне седмица преди да се венчаят, младоженците хапвали по една лъжичка мед на ден, за да си осигурят изпълнени със страст първи дни на семейния живот. Именно затова пътуването след бракосъчетанието се нарича „меден месец“.

honey-e1455293594792

Пчелният мед е богат на витамини от групата В (необходими за производството на тестостерон), както и химическия елемент бор (помага на метаболизма и образуването на естроген). Според някои изследвания, медът дори може да увеличи нивото на тестостерона в кръвта.

Тези и още много други примери, говорят за това, че майката природа ни е предоставила редица естествени средства за подобряване на сексуалния живот. Ето защо преди да прибегнем към химичните вещества е добре да помислим първо за начина си на хранене, като го подобрим с приема на натурални и изпитани през вековете продукти.

 

logo

КУТИЙКАТА

 

Няма го …. Вратата зее безпомощно. Празно. Никога не е било по-празно!

Защо си тръгна?

Розите в саксията са изсъхнали и напомнят колко кратко трае един живот!

Пердето се люлее от вятъра. Домът ми остана без душа. По нищо не личеше, че някога тук е живял някой. Често и ние хората изглеждаме така – празни тела, тела без души.

Къде отива?

Искам да говоря с него, да му кажа толкова неща, да напълня тялото му, да… Късно!

Отидох на поляната пред къщата. Имах нужда да събера мислите си.

– Коя си ти? – едно момченце стоеше до мен. Сякаш се бе появило от нищото.

– Аз съм една закъсняла жена.

– За какво си закъсняла?

– За един разговор.

– Ще ме полюлееш ли?

307-398-momchence-momche-dete-bebe

– Ами… да, разбира се! – разговарях с това дете сякаш всичко бе напълно естествено, сякаш го познавах отдавна и присъствието му на поляната бе нещо съвсем нормално. Всъщност не знаех нито кое е, нито от къде е дошло, нито , дори, дали е реално или обърканата ми душа е започнала да халюцинира.

– Имаш тъжни очи. Сигурно си мъдра.

Усмихнах се. – Защо?

–   Защото мъдрите хора усещат, когато нещо не е наред и се натъжават.

Вятърът рошеше косата му при всяко движение на люлката, очите му искряха, отразявайки лъчите на слънцето, крачетата му игриво ритаха и пореха въздуха.

Всеки сантиметър от тялото му беше пълен с живот.

–         Какво ще правиш като си тръгна?

–         Не знам!

–         Това не е добро начало, даже никак! Когато хората не знаят какво да правят вършат големи глупости.

За втори път се усмихнах. – Има хора, които вършат глупости, въпреки че винаги знаят какво ще правят.

–         Това е, защото само си мислят, че знаят! Спри люлката! Искам да сляза. Сега ти седни, а аз ще те полюлея!

Подчиних се, люлеенето винаги ми е харесвало.

– А на теб защо ти харесва люшкането?

–   Усещаш по-силно въздуха.

Докато се учех да усещам по-силно въздуха се замислих как, за да тръгне напред люлката първо трябва да отиде назад. Може би, за да продължа трябва първо да се върна някъде, може би съм загубила нещо в миналото, което ми е нужно и трябва да го намеря, за да продължа към бъдещето.

–         Какво откри? Очите ти се промениха.

–         Мислех си за движението на люлката и реших, че прилича на движението на живота. Май трябва да се върна някъде…

–         Казах ти, че си мъдра!

–         Само дето не знам къде точно.

Той пусна люлката и тя постепенно спря.

–         Ела да ти покажа нещо!

Изпитвах огромно удоволствие от начина, по който ме командваше. Тръгнах след него. Заобиколихме къщата и се озовахме от другата страна, където се намираше задния двор.

Моят малък водач клекна до един храст и взе да рови усилено в пръстта. След малко измъкна някаква кутийка от дупката.

–         Виж! – очите му сияеха. Това е моето съкровище!

Клекнах до него и той пъхна кутийката в ръцете ми.

–         Отвори я!

Беше проста, метална кутийка, с квадратна форма, голяма колкото дланта ми. Капачето беше на пантички. Отворих я без усилие, но бавно и внимателно – имах чувството, че се докосвам до нещо свещенно.

В следващия миг очите ми се взряха в дъното и… Имах усещането, че потъвам – беше празна. Изпитах ужас – някой си бе позволил да отнеме съкровището на едно дете. Страхувах се да погледна спътника ми в очите и да му кажа какво е станало, не исках да видя болка в красивите му очички.

–         Какво ще кажеш?

–         Ами… –  неуверено вдигнах поглед. Очите му се смееха.

–         Харесва ли ти?

–         Не зная как да ти го кажа, но…. вътре няма нищо. Ако по някакъв начин мога да ти…

–         Знам.

–         Много съжалявам! Какво… каза?

–         Знам.

–         Как? Ами твоето съкровище?

–         Това е кутийка, в която слагам най-ценните за мен неща, но те не се виждат – “Най-хубавото е невидимо за очите” – това е от една приказка. Казва се “Малкият принц”. Чела ли си я?

–         Да, отдавна. Кои са най-ценните неща, според теб?

–         Всички хубави моменти, които съм преживял, щастливите спомени, добрите хора, с които съм бил…

–         Разбирам… Всъщност не разбирам.

–         Знаех си! Хубаво е, че бързо си признаваш грешките.

За пореден път ме накара да се усмихна. – Не разбирам защо ти е кутийката?!

–         Когато ми се случи нещо хубаво, или срещна някой добър човек, го прибирам вътре.

–         Все още не схващам за какво ти е кутийката! Нали всеки човек пази спомените в главата си!?

–         Главата не е най-добрата възможна кутия за съхранение в това отношение. Хората забравят хубавите неща най-бързо. Когато им се случи нещо лошо те забравят всичко прекрасно и започват да си спомнят само отрицателни неща. Накрая решават, че животът е гаден и се чувстват нещастни. Получава се нещо като ”дяволското огледало” – влиза ти парченце в окото и започваш да виждаш всичко само от грозната и лошата му страна – това е от една друга приказка.

–         Знам я – “ Ледената кралица”.

–         Много приказки си чела. Това е добре.

–         Как ти помага кутийката?

–         Ами знам, че я има. Винаги, когато ми стане тъжно мога да я изровя. По този начин никога не мога да се заблудя, че хубавите неща не съществуват и да се отчаям. Знам, че я има, че е пълна и, че винаги мога да я изровя, когато ми потрябва. Не си ли забелязала, че хората трябва да видят едно нещо с очите си или поне да могат да го пипнат, за да са сигурни, че то наистина съществува!

–         Мъдро.

–         Не е мъдро. Просто е.

–         Именно простите неща са мъдри, ала са трудно постижими!

–         Не и за децата! Знаеш ли, понякога много се чудя на възрастните – сякаш им доставя удоволствие да превръщат простите неща в сложни!

–         Може би се чувстват по-добри и по-умни, когато се занимават с разрешаването на някой сложен проблем!?

–         Да де, ама те сами са си го направили такъв. Глупаво е да се гордееш, че си разплел някое много уплетено кълбо с прежда за един ден, при положение, че преди това два дни сам си го усуквал и заплитал. Ползата от всичко това е, че си си пропилял три дни.

–         Амии… може точно това да е идеята.

–         Кое? Да си пропиляваш дните?!

–         Да си уплатняваш дните.

–         Да, ама не си – загубил си ги!

–         Да, но мислиш, че си направил нещо.

–         Но така лъжеш сам себе си?!

–         Вярно е.

–         Та това е по-лошо от това да лъжеш другите!

–         Съгласна съм. Възрастните понякога сме “чудновати”, нали знаеш?

–         По-скоро причудливи – без да се обиждаш.

–         Защо? Каква е разликата?

–         Чудноват е някой, който е различен, който не е като другите, но неговото различие е интересно и дори красиво, а причудлив е този, който се опитва да изглежда чудноват, но не знае как и в крайна сметка изглежда глуповат, или в най добрия случай объркан и смешен.

–         Как успяваш да обясняваш нещата толкова лесно, кратко и разбираемо?

–         Просто казвам това, което виждам и чувствам. Все едно, че съм огледало на света. А света е ясен и подреден. Всеки човек е нещо като огледало, което отразява заобикалящия го свят.

–         Да, но някои огледала го отразяват доста странно и неразбираемо.

–         Възрастните ли имаш предвид?

Едва сдържах смеха си. – Да кажем!

–         Това е защото са деформирани огледала – някои са криви, други пукнати, трети изцапани, а на четвърти им липсват цели парчета.

–         Мислиш ли, че биха могли да се оправят някога?

–         Ако една течност се е превърнала в ледено кубче това не е необратимо, а напротив, това е доказателство, че винаги може да стане отново течност.

–         А, когато ти липсва цяло парче?

–         Тогава дупката ти показва къде точно му е мястото, колко голямо трябва да бъде, с каква форма и плътност и т.н. Изобщо дупката може да ти даде най-точната информация за липсващото парче. Тя е много ценна.

–         Защо тогава на хората им е толкова трудно и даже непосилно да намират подходящите парчета, с които да поправят дупките си?

–         Защото не искат да погледнат дупката, пренебрегват я, правят се, че не я забелязват или още по-лошо – приемат я за враг, вместо за съюзник.

–         Интересно!

–         По-скоро вярно!

–         А какво се получава, ако започнеш да запълваш дупките с неподходящите парчета?

–         Франкенщайн!

Този път не се удържах и избухнах в смях.

–         Добре е, че го приемаш от смешната страна, защото понякога може да е  доста страшничко и отвратително, и в крайна сметка тъжно. Между другото, много си красива като се смееш – трябва да го правиш по-често!

–         Да, казвали са ми го.

Той взе кутийката, постави я обратно в дупката и грижливо започна да я заравя. Очите му излъчваха щастливо спокойствие.

Замислих се кои неща в живота си бих прибрала в кутийка като тази. Започнах да подреждам в главата си красивите спомени, емоции, блянове, лица…

–         Ахаа, събираш твоето съкровище!

–         Как разбра?

–         По излъчването ти – виждам блясъка на скъпоценните камъчета в очите ти, а и усмивката ти напомня изгрева на слънцето.

Ако тези думи ми ги бе казал някой мъж, щях мигновено да се влюбя в него.

–         Как мислиш, мечтите и надеждите могат ли да са част от съкровището?

–         И още как! Понякога точно те ни карат да преживеем най-хубавите моменти, дори и само наум, а друг път успяват да превърнат самите нас в съкровище.

–         Мислиш ли?

–         Сигурен съм, а и мога да ти го докажа. Погледни към сградата отсреща! Виждаш ли онази жена на втория етаж, дето простира на балкона в момента?

Загледах се. Жената беше около 35 годишна. Видът и беше доста занемарен, лицето нацупено, а погледът и изглеждаше празен.

–         Казва се Надежда, но отдавна е загубила всичките си мечти и надежди. Все е кисела и на нищо не се смее. Преди време на балкона и имаше цветя, но тя престана да им се радва и те умряха – останаха само празните саксии и сега балконът и прилича на гробище за цветя.

Мъжът и някога е виждал в нея съкровище – радвал и се е и я обичал. Незнам какво точно е станало с времето, но постепенно тя забравила и се отказала от мечтите си. Сега е по-скоро Безнадежда, отколкото Надежда, затова мъжът и ходи през вечер да вижда едно съкровище в съседния блок.

–         Защо не и е помогнал да запази мечтите си?!

–         За такова нещо и Господ не може да помогне! Човек е по-свободен и независим, отколкото си мисли или му се иска. Той сам избира в какво и колко силно да вярва, дали да следва мечтите си или да ги остави да отлетят. Повечето хора искат да живеят в по-добър свят, но много малко от тях вярват истински, че това е възможно, и че, всъщност, си зависи от тях това да се случи.

Хората, които изоставят мечтите и надеждите си превръщат съкровището в купчина старо желязо, погледът им помътнява, а душата им ръждясва и се покрива с прах.

–         Не искам да ръждясам! Звучи ужасно.

–         Няма страшно. През очите ти виждам, че твоето съкровище е голямо и силно. Освен това, вече знаеш как да го пазиш. Трябва само да си намериш подходяща кутийка и да я сложиш на място, където винаги да я намираш.

Звучеше доста успокояващо. Това малко слънчице успяваше с невероятна лекота да почиства и оправя моето огледало. Май точно него бях загубила по пътя – моят малък принц. Вярвам, че всеки от нас го носи в себе си, но понякога го забравяме и тогава звездите сякаш, вече не се усмихват.

…Хм, жалко, че не мога да изпратя писмо на Екзюпери, за да му кажа, че Той се е върнал.

–       Знаеш ли, имах нужда от този разговор. Благодаря ти!

–       Виждаш ли, значи не си закъсняла! Била си в точното време, на точното място, за точната среща.

–       Така изглежда. Как е твоята роза?

–       Ааа, значи ме позна все пак! Моята роза ли? Прекрасна, както винаги.

–       Тя има ли си кутийка със съкровище?

–       Ооо, ние си имаме обща кутийка, защото нашите съкровища отдавна са слети в едно.

–       Как? Ами тази тук?

–       Тази е твоята. Не помниш ли!? Ти я зарови тук преди години, защото вярваше в принцове и принцеси, в красивите приказки, във вечната победа на доброто, в това, че можеш да промениш света. Надявам се, че не си се отказала?!

–       Не съм, или по-скоро отново си върнах вярата, чрез теб!

–       Чрез кутийката! Мисля, че е по-добре да я преместиш някъде, където вече няма никога да я забравяш.

–       Прав си. Всъщност, хрумна ми нещо друго. Кутийката ще оставя тук, а съкровището ще прибера в сърцето си.

–       Това е най-хубавата кутийка за едно такова съкровище, радвам се, че се сети. Вече съм спокоен.

Очите му блестяха от радост.

–       Е, аз ще вървя, че ме чакат още много забравени съкровища, но ако някога ти потрябвам, вече знаеш къде да ме намериш!

Той сякаш се сля със слънцето и изчезна, но неговата светлина и усмивка останаха завинаги част от моето съкровище. Оттогава, всеки път, когато усетя, че огледалото ми е започнало да се деформира, го изваждам от сърцето си, поглеждам през неговите очи и светът отново се превръща в най-прекрасното място, а огледалото ми си връща кристалния блясък.

926516_550_