Кои храни поддържат доброто настроение и помагат срещу депресивни мисли? (в. 24 часа)

00013795

Когато стане дума за добро настроение, повечето от нас започват да мислят за слънце, почивка, приятно прекарване с любимите хора, практикуване на предпочитания спорт, вкусна храна…шоколад. И това съвсем не е случайно…

За да отговоря на този въпроса на читателя, първо трябва да разясня някои от физиологичните  закономерности на настроението. Всъщност, мнозина знаят, че настроението ни е хормоно-зависимо.  Хормоните на доброто настроение се изработват при определени условия и ако сме просветени в тяхната тайна може да си ги набавяме в изобилие.

Серотонинът , известен като хормона на радостта създава именно усещане за благополучие, регулира циркадните ни ритми (ден-нощ), повишава сексуалното желание и прага на болката. Негов прекурсор, или необходим продукт за синтеза му е триптофанът.  Продуктите, които съдържат аминокиселината трипофан  (шоколадът, яйцата, смокините, бананите, пуешкото месо и др) съответно спомагат за повишаване на нивата на серотонина. Известно е също така, че аминокиселината  се усвоява най-добре късно вечер, иначе казано – хапването на шоколад малко преди сън не е престъпление спрямо тялото ни, а залог за добро настроение.

Окситоцинът е другият известен хормон  на доброто настроение и на доверието. Окситоцинът управлява целия процес на раждането, действа обезболяващо, стимулира лактацията, предизвиква чувство на привързаност, неутрализира стреса. Изследванията показват, че този хормон прави хората по комуникативни и добронамерени. Естествено се продуцира по време на секс, особено при оргазъм, при общуване с приятели, роднини, деца и животни, както и когато човек сади или се грижи за цветя.

Ендорфините са своеобразният наркотик на телата ни. Името на тези хормони произлиза от „морфин” и представката „ендо”, която означава „вътрешен”.  Как ни влияят? Правят ни енергични и изпълнени с оптимизъм, повишават либидото, действат като обезболяващо, дори имат противовъзпалително и температуропонижаващо действие.  Продуцират се по време на спорт- при мускулното съкращение, при успех – например, когато в напрегната ситуация намерим правилното решение, по време на бременност, при влюбване, по време на смях, по време на интимни преживявания. Изследванията са доказали, че за производството на ендорфини помага ултравиолетовата светлина, което обяснява защо някой жени се пристрастяват към солариума. По време на критични ситуации ендорфините ни помогнат да бъдем активни и издържливи без почивка и сън. Съвремените хора обаче често злоупотребяват с този резервен източник на енергия, като продължават да се трудят и дълго след края на работното време. Тези хормони действат като един вид обезболяващо и не забелязваме, че тялото ни и мозъкът ни са изтощени до краен предел. Това може да доведе до хронично разстройство на съня и нервност.

smile

Доброто настроение, както сами разбирате,  изисква съзнателна промяна на психическите и поведенческите ни привички: 8 часовият нощен сън, редовното практикуване на спорт, разходки сред природата, секс (разбира се здравословен, безопасен и моногамен) и целенасоченото хранене с храни-естествени антидепресанти:

Ще се опитам да изредя някои важни природни храни, които ще повишат по естествен начин  настроението ви:

  1. Медът и пчелните производни- съдържащи натурални захари, които са гориво за мозъка. Медът е най-богатата на ензими храна, а ензимите ни поддържат млади. Пчелният прашец е също една от най-богатите на ензими, витамини, минерали и хормони храни, балансира мозъчната химия и е чудесно лекарство при депресия!
  1. Ненаситени мастни киселини – Омега 3 и омега 6 мазнините са важни за функцията на мозъка и се борят срещу възпаленията, които състаряват кожата. Те също така предоставят защита срещу стреса като ви успокояват и релаксират. Най-добрите източници са авокадо, кокос, конопени семена, чия семена, тахан, маслини (зехтин), бадеми и орехи.
  1. Храни, богати на силиций, който помага на клетките да задържат влага и еластичност. Салатата, копривата, слънчогледовите поници, кожата на краставицата, домата, пипера както и овесените ядки.
  1. Сяра– съдържащи храни. Дефицитът на сяра може да доведе до чупещи се нокти, цъфтяща коса, акне и белези. Храни, богати на сяра са рукула, броколи, карфиол, чесън, лук, репички, конопено семе, пчелен прашец. Те ще ви направят по-красиви!
  1. Магнезий –природният анти-стрес минерал. Облекчава безпокойството, яростта и депресията, отпуска мускулите и нервната система. Богати на магнезий са каковите зърна, всички зеленолистни, някои корени, тиквата, ядките и семената. Те ще ви направят по- усмихнати и спокойни!

12986928_897332907044495_7831950700785901109_n

Микробиомът – обект на непрестанни проучвания

your-microbiome-is-as-unique-as-a-fingerprint-261x300

 

Отзвук от Bordeaux, France :

Конгресът на франкофонското диабетологично общество в Бордо посвети голяма част от времето си на дебати за микробиома, който пробужда интереса на все повече и повече учени с изненадващите си резултати.

Представени бяха, например,  данни, показващи, че количеството копия на гена за слюнчената амилаза  е обратно пропорционално на боди мас индекса (BMI ). Проф. Филип Форгел (Лил, Лондон)обясни, че начинът на храносмилане на нишестето може да окаже влияние на   микробиома:

„Продуктите на храносмилателния процес въздействат на интестиналната флора, която от своя страна въздейства на обмяната на веществата.“

Следователно днес вече се възприема становището, че храната или поне някои от нейните съставки, играят ролята на „хормони“ по отношение на микробиома.

„При животните, днес вече има доказателства, които показват, че чревният микробиом е отговорен за наднормено тегло и затлъстяването“, казва Проф. Карин Клемант  от Парижката болница „Hôpital de la Pitié Salpêtrière“  . „При хората засега има само обсервационни данни“.

Когато преместваме микробиома, преместваме и генотипа.                          1416

Данните са получени именно при мишки, със „стерилизирани“ черва, тоест такива,  при които липсва интестинален микробиом . При тези гризачи се трансферира микробиомът на нормални мишки, на такива със затлъстяване и човешки микробиом. Тези експерименти показват, че с микробиома, се трансферира и фенотипът.

„Фенотипът на реципиентните животни не може да бъде подобрен само с правилен хранителен режим“, казва проф. Клемент. Казано по друг начин, интеракциите между микробиомът и храната са определящи за теглото на животните.

Микробиомът се унаследява при раждането.

„От 20 до 40% от популацията се представя с микробиомна атрофия“, разказва проф. Клемент

Тези наблюдения, разбира се, имат своите ограничения, на първо място заради това, че повече от ¾ от микробиомната флора е анаеробна и следователно трудна за култивиране . За да се анализират тези хетерогенни популации се използват метагеномни техники, позволяващи да се характеризира огромното количество от геномни последователности. Когато се говори за микробиом, става дума за милиони гени- 3,3 милиона е едно от публикуваните числа- за сравнение човешкият геном се състои само от 20 до 25 000 гени.

При хората, микробиомът  се придобива при раждането и съществуват различия при децата, родени с цезарово сечение и пер виас натуралис. В последствие микробиомното изобилие се обогатява през първите 2-3 години от живота.  Нещо повече, резултати публикувани през 2009 година, показват че на 2 годишна възраст, американските деца се представят със значително по-беден микробиом, в сравнение с децата, родени на Малдивите. Тези различия се наблюдават в последствие и при възрастните.

И както винаги всичко има значение: „спортът също влияе върху микробиома“, разказва още проф. Клемент.

Ефект на бариатричната хирургия и хранителния режим

Какви са фенотипните последствия на ограниченото генетично разнообразие на микробиома при хората?

При датска популация от 169 човека с обезитет и 123 с нормално тегло, анализът в рамките на френското проучване „MicroObese“ показва бимодално разпределение на резултатите : намират се индивиди с много силно бактериално разнообразие, както и обратното с много слабо изразено разнообразие в микробиома, като фенотипно последната група се характеризирала често и с инсулинова резистентност, дислипидемия и повишени възпалителни маркери.

След това заключение, интервенционалните проучвания стартират и всъщност макар и едва в началото си, започва да се разкрива че този „различен геном“ , какъвто е бактериалният геном е интересен и променим.

Първото проучване, касаещо бариатричната хирургия,  в същността си не е било иницирано с цел промяна на микробиома, но един от неговите резултати е именно този: „Много бързо след интервенцията, микробиомът се обогатява“, отбелязва проф. Клемент.

Второто проучване, обхващащо хранителния режим ,  се оказва по-малко специфично, докато чревната бактериална идентификация набира скорост и можем да си представим други интервенции, много по-целенасочени, като например трансфер на ключови бактерии, една от които – Akkamancia mucinophila. Когато именно тя се трансферира в дебели мишки, техният фенотип се подобрява. При хората, получените резултати при 50 обезни индивида показват обратна връзка между микробиомното богатство на Akkamancia mucinophila и нивото на кръвна захар от една страна, и размерът на адипоцитите от друга: колкото по-голяма е наличността на тази бактерия, толкова по-малки са адипоцитите.  Ситуацията, не се резюмира разбира се,  с Akkamancia mucinophila, обобщено казано, когато имаме много от нея, имаме също така от другите бактерии.

Излиза, че бактериите в червата ни са приоритет, както за анализ на фенотипното им влияние, а защо не и за да поразсъждаваме над последствията върху тях от някои медицински действия. Предписването на антибиотици, например, особено в ранното детство може да има сериозен ефект върху микробиомното богатство в по-късна възраст. Същото се отнася и за приемът на метформинови препарати, които повлияват най-вече наличието на Akkamancia mucinophila.

Списъкът на световните проучвания за микробиома става все по-впечатляващ. През 2007 година в САЩ се поставя началото с Human Microbiome Project. През 2012 започва Канадската Microbiome Initiative, Европейският проект Metacardis, отнасящ се най-вече към сърдечно-съдовите болести, както и проектът MegaHit, осъществяващ се в колаборация с Китай. Китай самостоятелно води автономен проект, наречен  MegaGut, докато Япония е фокусирана в Human Metagenome Consortium и т.н. и т.н.

Това непрестанно нарастване на световните проекти в изследването на микробиома е всъщност един логичен отзвук на секвенцията на човешкия геном, на която бяхме свидетели през 90-те години.

 

images

 

Референции:

1.Clément K. Notre microbiome intestinal nous rend-il obèse (et diabétique vasculaire) ? Congrès d el aSociété Francophone du diabète. Session : les nouvelles hypothèses de l’obésité. Bordeaux, 25 mars 2015.

2.Cotillard A, Kennedy SP, Kong LC et coll. Dietary intervention impact on gut microbial gene richness. Nature. 2013 Aug 29;500(7464):585-8. doi: 10.1038/nature12480.

 

Детоксът- първата стъпка към отслабването

tea(1)

Детоксът или пречистването на тялото е първата стъпка към промяната в хранителните навици и начина на живот.  В днешно време здравето трябва да се спечели и да се заслужи. Тялото ни не е способно да търпи никакви чужди тела в себе си, а какво остава за токсични химикали и именно затова трябва да му помогнем да се освободи от тях. Това е собственото ни тяло. Ако го храним и почистваме правилно, то ще ни служи вярно.

Човешкото тяло има вградена система за детоксикация – това са органите черен дроб и бъбреци. Накратко, системата работи така – погълнатите субстанции се пренасят в черния дроб, където тяхната химическа структура се модифицира по начин, който позволява в последствие,  те да бъдат филтрирани от бъбреците и съответно прехвърлени от кръвта в урината. Разбира се, това е изключително опростено обяснение – храносмилателната система е сложна и има множество стъпки в този процес, като черния дроб не е единственият замесен в него.

Чаят Уелнео е чудесна комбинация от билки, известни  с пречистващите си и имуностимулиращи свойства. Уелнео Детокс всъщност представлява комбинация между 4 детокс билки: репей, полски хвощ, сарсапарила и лимонова трева.

Репейът

е двугодишно тревисто растение с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. Растението има стимулиращо метаболизма действие, усилва клетъчния растеж. Действа диуретично, потогонно и дезинфекционно. Младите листа имат антибактериално действие. Смята се, че има способността да задържа развитието на туморите.

58

Полският хвощ

е добре познато лечебно растение, чиято медицинска употреба датира от времето на Древна Гърция. Традиционно,  билката се използва като диуретик. Провеждано е клинично, плацебо контролирано проучване при пациенти с бъбречни камъни с уреен състав. Пациентите, приемали полски хвощ, показват статистически значимо увеличение на диурезата в сравнение с плацебо групата.

12892_big

Сарсапарилата 

и по-специално нейните корени са прилагани от векове от местните племена от Централна и Южна Америка при проблеми с потентността, ревматизъм, кожни проблеми, както и като мощно тонизиращо средство при физическа слабост и отпадналост.  Европейските терапевти признават корените от сарсапарила като общо тонизиращо средство, очистващо кръвта, стимулиращо изпотяването и имащо диуретични свойства. Като мощно очистващо средство на кръвта,  тя е регистрирана като официална билка в националната фармакопея на САЩ за лечебно средство срещу сифилис.

thumb

Лимоновата трева

или цитронелата се среща в 50 разновидности и е разпространена предимно по тропиците и умерените пояси. Лимонената трева е многогодишно растение от семейството на житните с дълги и остри и високи листа. Използва се надземната част на тревата – листата.  Едно от свойствата на билката  е намаляване на чревните газове.  Друга характеристика на растението е свързано с диуретичното му свойство, което помага да елиминирате излишните течности от тялото. Помага и при високо налягане. Растението притежава съставки, които подобряват храносмилането и стимулират чревната перисталтика. Този допълнителен разхлабителен ефект помага на тялото да изхвърля токсините.

download

 

 

Комбинацията от тези 4 билки в чая Уелнео Детокс е изключително подходяща за  пречистване на организма и за създаване на добри условия  за започване на балансиран редуциращ теглото хранителен режим. Допълнителният му  ежедневен прием при всяка една програма ще подпомогне допълнително дренирането на тялото от излишните течности и ще засили метаболитните процеси по естествен и наистина здравословен начин.

Уелнео Детоксикиращ чай 

Айрянът

12562ac9bc97fe12ee4348eb6db805df28c23
Айран или айрян (турски ayran) е напитка на базата на кисело мляко, популярна в Албания, Армения, България, Гърция и други части на Балканите, Близкия изток и Централна Азия.
На арменски се нарича тан, в България айрян, в Индия ласи (lassi), а в Иран – дуг (doogh). Смята се, че млечната напитка е произлязязла от един от методите за запазване на киселото мляко чрез добавяне на сол, още преди 15 столетия. Редовното му приемане влияе благотворно за поддържане доброто състояние на чревната микрофлора.
Освен това, утолява пълноценно жаждата и ободрява в летните горещини. Млечно-киселата напитка помага в борбата с излишните килограми. Ако заменим вечерята с чаша или две айрян, това ще ни позволи да отслабнем и да задържим теглото си. Поради своята ниска калоричност и хранителност, айрянът е активно средство за отслабване от древни времена.
261
Той съдържа много белтъци и малко мазнини, които се усвояват лесно от организма. При стомашно разтройство или диария, организмът изхвърля голямо количество течности, електролити и полезни бактерии, вследствие на което настъпват състояния на изтощение и дехидратация. В тези случаи, добър вариант за набавяне необходимите течности и нормализиране алкално- киселинното състояние на организма, е добре да се пие именно айрян.
При ниско кръвно налягане, състояние, което често се подценява, за сметка на високото, особено при възрастните хора, айранът със сол е идеален за „бърза помощ“ особено при припадък. Що се отнася до хипертониците, редно е в тези случаи да се предпочита безсолният вариант на напитката. Солта е важен елемент, който спомага за правилното функциониране на човешкия организъм, поради простата причина, че съдържа важните съставки – натрий и хлор. Натрият участва в процесите на обмяна на веществата на вътреклетъчно и междутъканно равнище и спомага за задържането на течности в органите. Хлорът участва в регулирането циркулацията на течностите в клетките и е необходим за синтеза на солната киселина – важен компонент на стомашния сок.
Според препоръките на СЗО дневната норма на потребление на сол не трябва да надвишава 5 грама, като тук се включва както солта тази в готовите продукти, така и добавената в ястия. Излишъкът на натриев хлорид в организма води до задържане на течности, което се отразява на общото тегло на тялото и повлиява негативно работата на вътрешните органи, като в някои случаи това е особено опасно –  при заболявания на бъбреците и сърдечно-съдовата система. Излишъкът на натрий е главната причина за високото кръвно налягане, което с възрастта обикновено се влошава.
През летните горещини и при повишена физическа активност, отделянето на пот, а с това и на соли се увеличава. В такива случаи трябва да знаем, че за литър пот (колкото обичайно се отделя за час кардио тренировка) е добре да се осигури около 1 грам сол допълнително и айрянът е чудесен вариант за тези случаи.
На българския пазар вече може да се намерят и леки варианти на млечно-киселата напитка, направени от обезмаслено кисело мляко, айряни с калиева сол и плодови такива.
За разлика от натриевата сол, калиевата може да се употребява в по-големи количества, без да вреди на сърцето, кръвоносната система или бъбреците. Тя не води до задържане на вода в организма.

logo

Защо не отслабвам въпреки интензивната умствена работа по 10-ина часа на ден?

6623_big-280x300

Резултатите от различни научни проучвания показват, че след 40 минути умствена работа, която изисква повишено внимание, концентрация и добра памет, хората приемат с 30% повече калории, отколкото тези, които са се занимавали с по-леки задачи. По време и след интелектуален труд нивото на инсулина и глюкозата в кръвта е нестабилно. Организмът се стреми да възстанови нормалните показатели на глюкозата, която е основният енергиен източник за мозъка и оттук се появява желанието за ядене. С други думи, интелектуалците преяждат по-често, отколкото хората, занимаващи се с физически труд, а умствената работа ни превръща в лакомници.

Често по време на напрегната работа, хората забравят да се хранят и залъгват глада си с неосъзнати хранения. Това обикновено води до необходимостта организмът да си навакса на вечеря и колкото и да се ограничава с нея, теглото нараства.

Извършването на умствени операции консумира около 200 калории енергия за 40 мин. Мозъкът представлява едва 2% от теглото на тялото ни, но консумира цели 20% от енергията ни. Тези показатели са относителни и важат само, когато тялото ни е неподвижно.  Истината е, че физическите натоварвания изискват много по голям енергорзход за активиране на мускулите.  Умственото напрежение консумира голямо количество енергия, но количественият израз на това е нищожно малък в сравнение с изразходваните калории, при която и да е физическа активност.

Храната е особено голямо предизвикателство за хората на умствения труд.  Най-често те похапват повече, отколкото е необходимо и приемат повече калории, отколкото трудът им изисква.  За да се постигне отслабване, независимо от умственото напрежение, енергоприемът не бива да надвишава енергоразхода, а напротив – за посветените на интелектуални занимания, допустимият максимум е 2100 калории. Качественият състав на храната също е много важен.  Менюто на възрастен човек, занимаващ се с умствен труд, задължително трябва да съдържа 75-90 г мазнини на ден – животински и растителни. За активна мозъчна дейност полезни са плодовете и зеленчуците, съдържащи витамин С.  40 гр черен шоколад дневно или още по-добре 7-10 броя сурови какаови зърна могат да забавят стареенето на мозъка.  Храните, които действат като антиоксиданти, са особено полезни за мозъчните функции. Те неутрализират свободните радикали – виновници за увреждането, неправилното функциониране и стареенето на клетките. Сред най-добрите храни-антиоксиданти са: зехтинсояяйца, спанак, броколичервени боровинки, годжи бери, зеле, цвекло, цитруси. Въглехидратите помагат за по-лесното запомняне и подпомагат активната мозъчна дейност, но е добре да си избираме такива с нисък гликемичен индекс , иначе казано- пълнозърнести продукти, изискващи по продължително разграждане и съответно поддържащи относително постоянно кръвно-захарното ниво : кафяв ориз, овес, елда, лимец, интегрални брашна, киноа . Наблягайте на рибата и морските продукти, наред с рибеното масло, в тях се съдържат фосфор и ненаситени мастни киселини, които стимулират дейността на мозъчните клетки. Орехите и другите ядки са първенци сред  „умните храни“ , те стимулират мисълта и подобряват запаметяването.

Не мога да подмина личната  си максима, че най-добрият начин за психическо разтоварване е   физическото натоварване. Доказано е, че едночасова разходка сред природата подобрява  петкратно капацитета на мозъка за извършване на интелектуални операции.

Съветът ми към хората на умствения труд е на първо място да планират храненията си за деня в рамките на допустимите дненвни калории.  През деня може да се хапва често, но само в рамките на вече планираното. Асортиментът има значение, стремете се да  избирате храни, подпомагащи и улесняващи вида на труда ви, а ако сте от хората, които постоянно търсят нещо за хапване, то избирайте храни с ниска плътност – бедни на калории, но обем-заемащи. Такива са зеленчуците и някои от плодовете.  Пийте вода, всеки път когато почувствате необходимост от хранене – много често жаждата и гладът не могат да се различават от заетите ни мозъци. Изберете си физическа активност, която да не ви напряга, но същевременно да се превърне в част от ежедневието ви, така че да поддържате тонуса си, да увеличите разхода на енергия и да се разтоварите от умственото напрежение. И не забравяйте почивката, пълноценният сън е от съществено значение, както за поддържане на оптималното тегло, контролирайки апетита, така и за подобряване паметта и концентрацията в ежедневието.

Ако теглото ви е наднормено и трудно се справяте сами с контрола му, то редно е да се обърнете към лекар- специалист в областта на храненето и метаболитните нарушения. Понякога зад проблемите с килограмите се крият  реални заболявания, които налагат медицинска намеса. Идентифицирането и дефинирането на причината за проблема с наднорменото тегло е основната стъпка в решението му и създаването на правилна и работеща стратегия.

5149532_orig

12986928_897332907044495_7831950700785901109_n

Горчивите дижестиви наистина ли са полезни за по-добро храносмилане? (в.24 часа)

alkohol-03-L-300x216

Вкусовите качества на храните и напитките, които приемаме,  влияят върху  индуцирането и ефективността на храносмилателните процеси, а по този начин и на нейното усвояване от организма. Известна е физиологичната зависимост между горчивината на приеманите продукти и интензивността на храносмилането.

Горчивите субстанции стимулират отделянето на храносмилателни ензими по целия гастроинтестинален тракт. Механизмът на този процес се дължи на въздействието на горчивия вкус върху вкусовите рецептори по лигавицата на езика, носоглътката и задната стена на хранопровода. Така по невро-хуморален път се разширяват  кръвоносните съдове на стомашната лигавица и стимулират перисталтиката на стомаха.

Храносмилането започва още в устната кухина чрез стимулиране на слюнчените жлези. Отделя  се слюнка, участваща в разграждането и усвояването на захарите. След това се възбуждат храносмилателните жлези на останалите части на храносмилателната система, като се отделят пепсин, солна киселина и др. ензими  в стомаха, трипсин и др. в панкреаса. Включва се и допълнителният механизъм на действие на жлъчката, образувана в черния дроб. Изброените ензими са необходими за по-нататъшното разграждане на захарите, белтъчините и мазнините, приети с храната.

Консумацията на горчиви дижестиви с цел облекчаване смилателните функции на стомашно-чревния тракт е популярен ритуал в културата на хранене на европейците.

Тази категория  алкохоли се консумират по различен маниер в различните култури. В някои държави, най-вече на Балканите, тези питиета се приемат преди ядене, тъй като се смята, че горчивината на много от тях, предварително стимулира стомашните сокове и прави харносмилането бързо и ефикасно. Във Франция и повечето западни държави, дижестивът се приема след хранене, тъй като според тях, е добре стомахът да инициира сам смилателни процеси, а после да бъде подпомогнат от това специфично „лекарство”.
Така или иначе, дижестивите са напитки с високо съдържание на алкохол, което не мога да подмина като важна забележка в качеството си на лекар.

Алкохолните увреждания, на първо място на черния дроб, но и на панкреаса, сърцето, мозъка, са все по- разпространен и значим проблем. Европейците се отличават с най-високото ниво на алкохолна консумация в света – 11 литра чист алкохол на възрастен за година. Един от всеки 15 възрастни в Европа страда от сериозно заболяване поради алкохолна консумация, превръщайки я в третата причина за ранна смърт и заболяемост след тютюнопушенето и артериалната хипертония, според данни на СЗО.

Като част от цялата верига на общоприетия протокол на поднасяне на напитките : аперитив – основно питие – дижестив, се оказва, че в крайна сметка алкохолният процент, който е възможно да бъде приет, никак не е малък.

Предлагам вместо алкохол, алтернативни и истински полезни варианти на природни „дижествиви”. Такива са: копърът, кимионът, анасонът, ментата, мащерката, кориандърът, джинджифиловият корен, кафето, артишокът, корените от глухарче, коренът от цикория, кората на горчивия портокал, синапеното семе, черната ряпа. Моят съвет е: на първо място да не се допуска претоварване на храносмилателната система с обилни количества храна, защото това, освен че пречи на правилното смилане на храната, е и една от първите причини за затлъстяване. За подпомагане на храносмилането бих препоръчала употреба на натурални продукти, съдържащи естествени горчиви суровини или неголеми количества храни или напитки, приготвени от тях. Така по естествен начин биха могли да се стимулират храносмилателните процеси. А за да има „лечебен” ефект върху храносмилането, един концентриран алкохол, каквито са различните видове дижестиви, то те трябва да се приемат в много малки, символични, „лекарствени” дози.

5149532_orig12986928_897332907044495_7831950700785901109_n

Хранене на кърмачето- препоръки за превенция на алергичните заболявания

pregnant-breastfeed

През последните години се наблюдава ясно изразена тенденция за увеличаване на честотата на хранителните алергии в детска възраст. Счита се, че те достигат 6-8% през първите три години след раждането, с постепенно намаляване през юношеството до 2%. Една трета от децата с ато- пичен дерматит имат и хранителна алергия (1). Преобладаващата част от кърмачетата с хранителна алергия впоследствие могат да развият и други алергични заболявания като бронхиална астма, алергичен риноконюнктивит – феномен, известен като „алергичен марш”. Ето защо превенцията на хранителните алергии в ранна възраст се приема като първа стъпка в профилактиката на бронхиалната астма и на асоциираните нарушения по-късно през живота. През последните години се проведоха голям брой клинични изследвания, фокусирани върху връзката между храненето на кърмачето и профилактиката на алергичните прояви. Повечето изследват няколко основни аспекта – продължителност на кърменето, роля на белтъчните хидролизати, време за въвеждане на немлечните продукти и използването на пре-/пробиотици.

1. Роля на кърменето в профилактиката на хранителните алергии

Според СЗО, „естественото хранене (кърменето) е незаменим начин за осигуряване на идеалната храна за нормалния растеж и развитие на кърмачето – то е неделима част от репродуктивния процес с важни последици за здравето на майката”. Освен психосоциални и икономически предимства, кърменето намалява честотата на острите инфек- ции и на социалнозначими заболявания като метаболитен синдром и диабет тип 2.breastfeeding

Анализ на 30 обсервационни и интервенционални проучвания показва, че изцяло естественото хранене през първите четири месеца при високорискови кърмачета е свързано със сигнификантно по-ниска честота на алергия към белтъка на кравето мляко (АБКМ) до 18-месечна възраст. В допълнение, децата, които са били изцяло кърмени, имат по-ниски серумни нива на IgE, по-ниска честота на атопичен дерматит и по-редки прояви на бронхиална обструкция. Едно рандомизирано проучване, с участието на деца от няколко клинични центъра, демонстрира липса на значим превантивен ефект на кърменето по отношение на алергичните заболявания – след средно шест години на проследяване честотата на бронхиалната астма, алергичния ринит и атопичния дерматит не се е различавала съществено между кърмените деца и тези, хранени с адаптирани млека. Според данни на GINI (German Infant Nutrition Intervention study) кърменето има изразен ефект по отношение на профилактиката на алергичните заболявания единствено при високорискови деца.

2. Роля на белтъчните хидролизати в профилактиката на хранителните алергии

Хидролизираните млека се изготвят на базата на хидролизиран казеин или хидролизирани суроватъчни белтъци. Те се използват при деца с изявена АБКМ. Повечето подобни формули са нисколактозни, с 50% средноверижни триглицериди. Показани са още при тежък малабсорбционен синдром, синдром на късото тънко черво. Проучването GINI изследва три различни белтъчни хидролизата и ги сравнява със стандартна формула, като установява, че кърмачетата, хранени с хидролизирани млека, имат сигнификантно по-ниска честота на алергичните прояви. Обзор върху наличните изследвания в тази област заключава, че „липсват достатъчно доказателства, които да подкрепят предимството на хидролизираните адаптирани млека пред кърменето в профилактиката на алергиите”. При високорискови деца, които не могат да бъдат кърмени, има ограничени данни, че продължителното хранене с белтъчни хидролизати има изявен превантивен ефект по отношение на АБКМ и другите алергични прояви.

3. Роля на захранването в профилактиката на хранителните алергии

Броят на изследванията, които проследяват връзката между захранването и по-късното развитие на алергии, е твърде ограничен. Установено е, че ранното въвеждане на НЕмлечни храни (преди четвъртия месец), както и захранването с храни като яйца, ядки и рибни продукти преди едногодишна възраст, е свързано с повишена честота на атопичния дерматит до 10-годишна възраст. Наскоро проведени проувания показаха, че отлагането на захранването във времето не профилактира развитието на алергични заболявания в по-късна възраст. Тези противоречия налагат допълнителни изследвания, които да установят времето за въвеждане на алергизиращи храни в храненето на кърмачето и ефекта им върху атопичните прояви в детска възраст. Роля на про- и пребиотиците в профилактиката на хранителните алергии Въпреки че приложението на про-, пре- и синбиотици все още не намира място в настоящите препоръки за хранене на кърмачето, много от адаптираните млека вече съдържат подобни добавки. Данните от обсервационни проучвания показват наличие на значителни разлики в интестиналната микрофлора между децата с алергични прояви и здравите деца – кърмачетата с атопия имат по-малко количество бифидобактерии и повече клостридии. Промяната на интестиналната микрофлора на децата с атопия, с помощта на про-, пре- или синбиотици, може да е начин за профилактика на алергичните заболявания. Най-често прилаганите пробиотици включват Lactobacillus и Bifidobacterium. Пребиотиците са несмилаеми хранителни съставки, които стимулират растежа и активността на интестиналните микроорганизми. Откриват се в майчината кърма, достигат непроменени до дебелото черво, където потенцират бифидогенната микрофлора. За обогатяване на адаптираните млека често се използва комбинация от 90% галактоолигозахариди и 10% фруктоолигозахариди. Проведени са голям брой клинични изпитвания, които проследяват ефекта на пробиотици в профилактиката на алергичните заболявания (основно атопичен дерматит) при вискорискови деца. Преобладаващата част от тях демонстрират ефикасност на пробиотиците за намаляване на честотата на кожните атопични прояви, някои показват липса на ефект, но нито едно не установава превантивен ефект по отношение на бронхиалната астма и алергичния риноконюнктивит. Единственото изследване на пребиотици доказва значимо намаляване на заболеваемостта от атопичен дерматит, уртикария и рецидивиращи бронхиални обструкции при децата от терапевтичната група, съпоставени с контролите. Само едно проучване демонстрира ефект на синбиотиците за профилактиката на атопичния дерматит, но не и на останалите алергични заболявания.

Препоръки на Европейското детско дружество по алергология и клинична имунология (ЕSPACI – European Society of Pediatric Allergy and Clinical Immunology) и на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ЕSPGHAN – European Society of Pediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition) (2):

  • Кърмене на децата през първите 4-6 месеца за профилактика на алергичните прояви кърмачетата, които са вискорискови за атопия и не могат да бъдат кърмени, трябва да бъдат хранени с белтъчни хидролизати.
  • Децата не трябва да бъдат захранвани с немлечни храни преди навършване на пет месеца (не по-рано от 17 седмици след раждане).  Глутенът не трябва да се въвежда преди четвъртия месец  и след седеммесечна възраст  с цел да се намали рискът за глутенова ентеропатия (3) (КД)

 

logo

 

За допълнителна информация:

Хранителни алергии, МD 2010, бр. 8, декември www.spisaniemd.bg Хранене на кърмачета със специални нужди, МD 2010, бр. 4, юни Нови стратегии за успешно кърмене, МD 2009, бр. 1, февруари Пробиотиците като профилактика и лечение на атопичния дерматит, МD 2007, бр. 2, март Нови указания за захранване на кърмачета, МD 2006, бр. 8, октомври

Използвани източници:

1. Grimshaw K., Allen K., Edwards C. et al. Infant feeding and allergy prevention: a review of current knowledge and recommendations. A EuroPrevall state of the art paper. Allergy 2009; 64: 1407-1416 http://onlinelibrary.wiley.com/ doi/10.1111/j.1398-9995.2009.02172.x/pdf

2. Host A., Koletzko B., Dreborg S. et al. Joint Statement of the European Society of Pediatric Allergy and Clinical Immunology (ESPACI) Committee on Hypoallergenic Formulas and the European Society of Pediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition ((ЕSPGHAN) Committee on Nutrition. Arch Dis Child 1999; 81: 80-84 http://adc.bmj.com/

3. Agostoni C., Decsi T., Fewtrell M. et al. Complementary feeding: a commentary by the ESPGHAN Committee on Nutrition. J Pediatr Gastroenterol Nutr 2008; 46: 99-110 http://journals.lww.com/jpgn/pages/default.aspx CM

Водата при бебето

voda3

Имам внуче на 4 месеца. До третия месец беше на кърма,сега е на адаптирано мляко. Проблемът е ,че отказва да пие вода. Нормално ли е?

 

Кърмените бебета задоволяват изцяло нуждите си от вода чрез кърмата, която е съставена от над 80% вода. Нуждите от вода до 1 годинка на всяко дете са индивидуални и не може да се говори за точни цифри, но ориентировъчно въвеждането на вода в менюто на бебето започва заедно със захранването на бебето с твърди храни и дневното количество вода, което е добре детето да изпива до навършване на 1 годинка е около 100мл. на килограм тегло. До навършване на 1 годинка на бебето водата, която приема трябва задължително да бъде преварявана с цел дезинфекция и унищожаване на патогенни за детското стомахче микроорганизми.

Поздрави, д-р Стоянова

#h2obicham

Вода с pH по-голямо от 8

voda

Защо в Западна Европа, вода с pH по-голямо от 8 не се препоръчва за ежедневна консумация, а при нас няма такива препоръки?

pH е мярка за активността на водородните йони в разтвор, и съответно неговата киселинност или алкалност. pH е и скала за измерване на киселинност или алкалност на разтвори. Скалата варира между 0 и 14. Водни разтвори с pH по-малко от 7 се считат за киселинни, а разтвори с pH по-голямо от 7 са алкални (основни). Ако разтворът има pH = 7, той е неутрален. pH на стомашния сок е около 2, Кока-Кола ~ 2.5, сок от портокал – 3.5, бира – 4.5, кафе – 5, мляко – 6.5, амоняк – 11.5, белина – 12.5, сода каустик – 13.5.

Оптималната стойност, касаеща качеството на водата е в интервала между 7 и 8. Вода с pH над 8 е алкална вода. Алкалната вода помага, за да се неутрализира киселинноста в организма, която от своя страна се свързва с повечето патологични процеси. Общо взето алкализирането на тялото е винаги предпочитано, но то рядко се случва само с избора на такива води, обикновено се налага и промяна в хранителното поведение и навици. Препоръките в България са за редуване на минерални, изворни и трапезни води, с други думи – разнообразие и баланс и в избора на водите.

Поздрави, д-р Стоянова

#h2obicham

 

Да мием ли агнешкото и другите меса преди готвене?

6409_650_-300x200

Исторически погледнато миенето е свързано с чистота и чистоплътност. Перем си дрехите, бельото, мием си колите, съдовете, къпем се ежедневно и логично повечето хора смятат, че за по-голяма безопасност трябва да мием месото преди готвене. Противно на всеобщото вярване, обаче, миенето на суровото месо, не е препоръчително. Причината е следната- при контакта с течащата вода се разпространяват полепналите бактерии. Това се нарича кръстосано замърсяване, според терминологията, която използва Службата по безопасност на храните. Повечето потребители смятат, че премахват бактериите и правят месото си по-безопасно за консумация, но независимо колко пъти ще го изплакнете през течаща вода резултатът е разнасяне на полепналите бактерии.

Процесът на готвенето (печене, варене, задушаване) на подходящата температура убива сигурно бактериите.

Използването на термометър е единственият сигурен начин, за да разберете дали сте достигнали до достатъчно висока температура, която да унищожи бактериите по месото. Суровото агнешко, телешко и говеждо месо трябва да се готви до минимум 66 градуса по Целзий вътрешна температура, тоест премерена с хранителен термометър непосредствено след премахване на месото от източника на топлина. За сигурност, оставяйте месото поне 3 минути след достигане на тази вътрешна температура. Месото трябва да се размразява и храната да се приготвя почти незабавно. Необходимо е да имате отделна дъска за рязане на сурово месо. Ръцете и всички повърхности, които са се докосвали до него, трябва задължително да се измиват с топла вода и сапун.

Тук е мястото да споделя и мнението си за суровата риба.  Много световни кухни ни подканват да пробвате морски продукти в сурово състояние – скариди, суши и т.н. А някои ресторанти ги предлагат полусурови – например риба тон  – опушена от външната страна и червена отвътре. Като всеки един протеинов организъм, тя носи риска от заболяване от патогени, особено ако не е сготвена както трябва. Суровата риба, приготвена от опитен готвач, обучен как точно да я сготви, като преди това е отстранил паразитите по нея, представлява съвсем малък риск за здравите хора.

5149532_orig12986928_897332907044495_7831950700785901109_n

1 2