Горчицата

Homemade-Mustard-643x900

Въпрос: Горчицата е полезна, но домашната се приготвя по-бавно заради периода на зреене, а в готовата има консерванти. По полезно ли е да се ползва просто смлян синап? П. Д.

Горчицата, макар и не толкова популярна по нашите ширини, всъщност е третата най-употребявана в света подправка след солта и черния пипер. А на мен ми е любима, тъй-като освен че е много вкусна, основната и съставка –синапените семена- имат изключително многообразни ползи за здравето. От Древността синапа са използва за придаване на пикантен вкус на различни, най-често месни, блюда, както и за удължаване на срока на тяхното съхранение. Очевидно в онези далечни времена бактерицидното и фунгицидно действие на синапа е било добре познато, тъй като бил широко употребяван за консервиране на различни хранителни продукти. В древния Рим твърде популярно било питието mustum ardum (изгаряща мъст), което се получавало чрез настойване на синапено семе в гроздов сок (мъст). В редица страни на синапеното семе се приписва и свойството на силен афродизиак. В частност във Франция дълги години в аптеките се предлагало изпитано средство, съдържащо синапено семе, джинджифил и мента, което съпрузите охотно купували с надеждата да подобрят либидото на своите благоверни.

Растението горчица принадлежи към рода растения Кръстоцветни и само малка част от роднините му са броколи, брюкселско зеле, зеле. Сред разпространените видове от рода Синап (Sinapis) са черният синап (Brassica Nigra), белият синап (Brassica Alba) и кафявият синап (Brassica juncea). Най-остър вкус имат черните семена, от белите (които всъщност имат жълт цвят) се прави горчица, а кафявите са широко разпространена салатна подправка в Индия ,Китай и Япония.

Синепените семена съдържат изотиоцианати, за които се смята, че потискат и предотвратяват растежа на ракови клетки. Проучвания от 2010 г., представият способността на синапените семена да инхибират растежа на рак на пикочния мехур. Горчицата освен това може да е мощен източник на антиоксиданти и показва изобилие на селен и магнезий, както и на калий, калций, фосфор, омега-3, и омега-6.

Хомобрасинолидът, съдържащ се в синапените семенца, е естествен стероид, който има потенциала значително да увеличава обема на мускулните фибри, освен това горчицата е доказан стимулатор на апетита. При изследвания на опитни мишки се констатира, че хомобрасинолидът притежава подобен или дори същия ефект както и при анаболните стероиди. Горчицата може да се превърне в новия естествен стимулант във фитнес залите. Едно проучване на Федерацията на Американските дружества за експериментална биология установило, че анаболните ефекти на хомобрасинолид са достатъчни, за да се увеличи силата и чистата мускулна маса. Една лъжичка горчица дневно способства за подобряване на храносмилането, понижава съдържанието на кръвната захар и цери от запек. Тя подобрява циркулацията на кръвта в дихателните органи и е изпитано средство срещу синузит и хрема. Не се препоръчва обаче на хора със стомашна язва. Освен анаболен ефект, неотдавна се дискутира и своеобразния „фет-бърнер” ефект на синапените семенца. Основна роля в този биохимичен процес играе хормонът мелатонин, произвеждан от епифизната жлеза на мозъка, който регулира цикличния биоритъм на организма и участва в редица важни процеси в него. При отсъствие на светлина организмът синтезира мелатонина от невротрансмитера серотонин. Последният се получава от аминокиселината триптофан, съдържаща се в синапеното семе и в някои други храни, които също имат способността да спомагат за утилизирането на натрупаните излишни мазнини.

Според английски учени лъжичка пикантна или пълнозърнеста (à l’ancienne) горчица след хранене усилва с до 25% метаболизма, което само по себе си означава „изгарянето” на допълнителни калории.

Дижонската горчица, със своите над 20 разновидности е прочута с неповторимия си вкус, а съдържанието и, както и това на останалите видове френска горчица, е регламентирано със специален декрет. Патентни ограничения обаче няма и тези горчици могат да се произвежда от всяка страна, но съдържанието не винаги е съвсем ясно. Един от най-лесните начини да сме сигурни в състава на горчицата е да се опитаме да си я направим самии, а направата и съвсем не е толкова сложна, даже напротив.

Споделям своя любима рецепта за горчица с остър и пикантен вкус:

Необходими са ви следните продукти:

3/4 чаша синап или около 200 гр /може да бъде закупен от магазините за подправки. Моята препоръка е да си вземете на зърна, но ако не разполагате с блендер или кафемелачка у дома, ще трябва да прибегнете до млян/
сока от 2-3 лимона
1/4 чаша вода
2-3 чаени лъжички мед
1/2 лъжичка куркума

Приготовлението е много лесно- просто смилате зърната синап в блендер, а ако сте го закупили смлян, добавете само изстисканите лимони, водата, медът и куркумата
и разбъркайте добре. Хомогенизиралата смес се затваря в буркан и се оставя на стайна температура за около 3 дни, това и придава още по-богат аромат с пробиотични свойства като бонус към него.

Споделям и любима рецепта за дресинг със смлени синапени зърна:

Медено-синапен дресинг

1/3 чаша зехтин
1 чаша лимонов сок
1 глава чесън
2 с.л. ябълков оцет / от органичен произход/
2 с.л. мед
1 с.л. смлени синапени зърна
1 ½ ч.л. морска сол

Смесете всички съставки в блендер.

5149532_orig12986928_897332907044495_7831950700785901109_n

Бирената мая и правилната и употреба

birena-maja

Имам проблем с кожата и ми беше препоръчано да приемам бирена мая. След като изчетох какво пише в нета, съвсем се обърках. Някои пишат, че от бирената мая се пълнее, други, че може да се включи в диета за отслабване. Трети – че поради концентрацията на витамини от група Б трябва да се внимава с приема. На всичко отгоре се предлага в различни форми- таблетки, люспи, прах и т.н. Под каква форма е най-полезна бирената мая, живата (прасна), има ли предимства за здравето или е точно обратното? Кои са оптималните дози и съчетания? А полезен ли е мармайтът, който се справи от бирена мая?

Бирената мая е продукт, притежаващ многобройни ползи за здравето. Важно е обаче да се спазват някои условия за правилната и употреба, за да може да се възползваме максимално от всичките и свойства.
Бирената мая се получава от един вид едноклетъчни гъби (дрожди), наречени Saccharomyces Cerevisiae.

Тя се явява вторичен продукт на бирената индустрия. Дрождите абсорбират витамини, минерали и хранителни вещества от хмела и ечемика, използвани в пивоварния процес. За оптималната абсорбция на тези вещества, бирената мая се използва  традиционно в няколко форми: капсула, таблетка или директно под формата на фин прах, който лесно може да се интегрира в кухнята- за поръсване върху салата или домашно кисело мляко.
Бирената мая е отличен източник на В – комплекс витамини, хром и селен, протеини. Витамините В-комплекс в бирената мая включват В1 (тиамин), В2 (рибофлавин ), В3 (ниацин), B5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), B9 (фолиева киселина), и H или В7 (биотин). Тези витамини катализират метаболизма на въглехидратите, мазнините и белтъчините, като оптимизират получаването на енергия. Освен това подкрепят нервната система, спомагат за поддържане тонуса на мускулите, поддържат здрави кожата, косата, очите, устата и черния дроб. Сред многото ползи на дрождевия продукт антиоксидантните и детоксикиращите свойства са тези, които помагат в борбата срещу хроничната умора.
Въпреки всичките и неоспорими качества, трябва да се спазват някои правила за безопасната и употреба. Може да се консумира ежедневно в контролирани количества- до 3 чаени лъжички мая или прах или 3 таблетки дневно. Предозирането може да доведе до чревен дисбаланс и обратен на търсения ефект.

Приемът на бирена мая е противопоказан при хора с глутенова нетолерантност.

Не се препоръчва и на такива, приемащи анти-депресанти, болкоуспокояващи и инхибитори на моноамино-ооксидазата, тъй-като може да предизвика повишаване на артериалното кръвно налягане.

Болни на имуносупресивна терапия или с тежко подтиснат имунитет също трябва да избягват приема на бирена мая, а не са редки случаите, в които се предписва като апетитостимулатор при такива пациенти.

Поради преминаването на едноклетъчен гъбички в кръвта през чревната лигавица на такива болни, съществува теоретичен риск от възникването на сепсис.

В допълнение, твърде дългата или прекалено голяма употреба на дрожди може да доведе до потдуване и метеоризъм /газове/  в червата.

11116045_10206125921770184_1313397710_n-1-300x169
Личната ми препоръка е да се използва живият продукт- биологично активната бирена мая- тъй-като само тя има пробиотични свойства. Богатството на витамини, незаменими хранителни вещества и микроелементи, с признат антиоксидантен капацитет (като селен) предлага широка гама от превантивни и лечебни свойства,  особено насочени срещу функционални нарушения на храносмилателната система, както и при борбата срещу стареенето на клетките. Бирената мая се препоръчва при пациенти, страдащи от хронични чревни дисфункционални нарушения, хронична умора,бременни жени и атлети.
Не съществуват регистрирани научни изследвания върху бирената мая, въпреки широката и употреба във фитотерапията.

Въпреки това, фармацевтичните компании и особено тези, специализирани в разработването на хранителни добавки я тестват редовно при двойно-слепи проучвания най-вече за да се оцени ефективността и при  предотвратяването на някои вирусни инфекции (грип и назофарингит), както и при борбата с високия холестерол.
Що касае мармайта– това е екстракт от мая- вторичен продукт на пивоваренето или иначе казано концентрирана мая за мазане. Мненията за него са противоречиви, като през 2011 година използването му в Дания се забранява, заради прекалено високите нива на витамин В1.

Продуктът е британска гордост и англичаните най-често го мажат на филийки или го добавят за подсилване вкуса на сандвичите.

Logo-24[1]_29105logo

Белтъци за вечеря

egg-150x150

Как е най-здравословно да бъдат разпределени белтъчините, мазнините, въглехидратите в храненията през деня, кои да доминират на закуска, кои на обяд и кои на вечеря? Стамен, 32 г.

Въпросът на читателя е истински вълнуващ в последно време  специалистите, занимаващи се с хранене. Последното публикувано официално проучване по темата е от февруари месец тази година и заключава, че разпределението на макронутриентите- а именно въглехидратите, белтъчините и мазнините – няма особено голямо значение в рамките на една балансиран хипокалориен режим на хранене. Има няколко основни правила, които обаче са важни и ще се опитам да ги изложа по-надолу:

1. Приемайте достатъчно количество белтъчини.

Препоръчителната дневна доза на протеина е около 1 грам на килограм телесно тегло. Белтъчните нужди са строго индивидуални, но минимумът е задължителен за всеки. Приемането на по-големи дози протеин обаче (с изключение на професионалните атлети)  може да доведе до складирането му под формата на мазнини. Протеиновата молекула е твърде комплексна и се разгражда твърде бавно от тялото, за да служи като пряк източник на енергия. Разчитайте на други източници на калории за тази цел, като сложни въглехидрати и не-наситени мазнини.

2. Въглехидратите са важни.

Човешкото тяло има способността да използва и трите макронутриента като източници на енергия, но в повечето случаи (особено след физическо натоварване), организмът предпочита най-вече въглехидратите. Приемайки достатъчно количество въглехидрати за енергия, позволявате на протеините и мазнините да изпълняват своите специфични хранителни свойства.

3. Видът на въглехидратите също има значение – наблягайте на сложните и избягвайте простите въглехидрати.

Сложните въглехидрати са изградени от дълги захаридни вериги. Този тип въглехидрати са лесни за храносмилане и са бавно отделящи енергия в тялото и тъй-като не повишават нивата на инсулин толкова драстично, в сравнение с простите, вероятността да бъдат складирани като мазнини е много по-малка. От друга страна приемът на повече прости въглехидрати повишава количеството на отделяния в тялото инсулин, което води до натрупването им под формата на мазнини.

4. Мазнините имат своята роля.

Прекаленият прием на наситени и транс-мазнини увеличава риска за сърдечни и редица други проблеми, води до забавяне на метаболизма и повишаване нивата на холестерол. Транс мазнините също така спадат към групата на наситените мазнини, но те се получава при нагряване до висока температура на течни растителни масла. Транс мазнините са много вредни за здравето и намалят добрия холестерол както и увеличават лошия холсетерол в кръвта. Независимо от количеството калории, тези мазнини са много трудни за разграждане от тялото и повишават многократно отделянето на високи нива на инсулин в кръвта. Транс мазнините се съдържат предимно в пакетираните и полуготовите храни.

5. За разлика от наситените, не-наситените мазнини увеличават нивата на добрия холестерол за сметка на лошия.

Ненаситените мазнини играят важна роля за изграждане на подходяща хормонална среда, подобряват функционирането на нервната система подсилват имунната система и регулират нивата на кръвната захар. Източници на ненаситени мазнини са риби, ядки, семена, зехтин, маслини, авокадо.

6. При разпределянето на една балансиран режим на хранене, протеините, въглехидратите и мазнините се разделят на процентно отношение.

За да може правилно да разпределим храните, трябва да използваме информацията за калорийното съдържание на отделните макроелементи: във всеки грам въглехидрати има приблизително 4 калории, във всеки грам протеин също 4 калории и във всеки грам мазнини 9 калории. Това обяснява защо е необходимо строго спазване на калорийния прием , а именно защото има риск от покачване на нефункционална телесна маса под формата на твърде големи количества подкожни мазнини.

7. Водата е също толкова важна.

Постоянният регулиран воден прием в тялото, подсигурява движението на микроелементите, в кръвния поток, до стигане на мускулните клетки. Водата е много важна, както за здравното състояние на човека така и за мускулния растеж. Поддържайки добре хидратирано тялото си, спомагаме за протеиновия синтез, храносмилането, снабдяването на организма с минирали.

8. Голяма част от хранителните режими, особено тези, на които се подлагат трениращите хора, са много бедни на фибри.

По голямата част от фибрите може да си набавим от сложните въглехидрати в частност плодовете и зеленчуците. Стремете се да приемате около 30 грама и повече фибри на ден. Ако диетата ви не позволява да приемате необходимото количество фибри, задължително трябва да се насочите към хранителни добавки, които да ви го подсигурят.

12986928_897332907044495_7831950700785901109_n